Ограниченията на бюджетите за обществено здраве изискват креативни решения

Европа е изправена пред голяма пропаст между нуждите на хората и реалните бюджети , които са мобилизирани за социална инфраструктура (т.е. социални услуги, образование, здравни услуги и жилища), които са ключови социални детерминанти на здравето. Публичните инвестиции са с 20% по ниски от преди десетилетие, което означава, че услуги като образование, здравеопазване и социална защита са намалили стандартите.

 Това казва проф. д-р Петко Салчев, директор на дирекция “Класификационни системи, стандарти и иновации” в НЦОЗА в презентацията си за конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“. По време на конференцията той заяви, че се отказал да говори по тази тема, за да може да каже какво се случва в Европа и колко е важно да поставим акцента върху общественото здраве и в България, но презентацията му беше изпратена до всички гости и участници в конференцията.

В ЕС през 2016 г. две трети от ранната смърт на хора под 75 години са можели да бъдат избегнати. Това е 1,2 милиона от 1,7 милиона смъртни случая. От тях 741 000 смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати чрез ефективни намеси в общественото здраве и първичната превенция, а 422 000 смъртни случаи чрез навременни и ефективни намеси в здравеопазването.

Продължаващата всеобхватност на неравенствата в здравеопазването в и между европейските страни означава , че са необходими нови подходи. Ограниченията на бюджетите за обществено здраве изискват креативни и нови начини за финансиране и предоставяне на услуги, които насърчават и защитават здравето и благополучието.

„Ние знаем, че съществуващите бюджети далеч не отговарят на настоящите и прогнозираните нужди; публичните ресурси са ограничени, преразпределението на ограничени съществуващи средства може да доведе до допълнително разделение (дисбаланс) в здравните системи. Междувременно разходите за дългосрочни грижи продължават да растат. Всички здравни и социални системи търсят нови начини за устойчиво задоволяване на потребностите и често цитират превенцията като по добра инвестиция от лечението. Такива ограничения върху бюджетите за обществено здраве изискват креативни и нови начини за финансиране и предоставяне на услуги за насърчаване и защита на здравето и благополучието“, казва проф. Салчев в презентацията си.

По думите му едно от основните предизвикателства пред финансирането пред здравния и социалния сектор е начинът да се направи възвръщаемостта на инвестициите в услуги за насърчаване на здравето да е ясна и привлекателна за инвеститорите.

„Два са основните финансови инструмента за социално въздействие: облигации за социално въздействие (SIB) и договаряне на социални резултати (SOC). SIB може да се разбира като заем, даден от инвеститор, при който погасяването е свързано с постигането на конкретни договорени здравни (или социални ) резултати. SOC помагат на участващите организации да приведат своите стимули за постигане на социални резултати , като същевременно спестяват публични разходи поради фокуса си върху превенцията и генерирането на възвръщаемост на инвестициите“, казва проф. Салчев.

Той подчертава, че целта на инвестиции за здраве е насочена към постигане на допълнителни ползи за здравето чрез дейности, които не са непременно пряко свързани със здравето. „Тази концепция е т.н. холистичен подход, който признава вътрешната зависимост между икономическите, социалните, здравните и факторите на околната среда. Инвестициите в здравната система (лечебните заведения) трябва да се разбират като инвестиции в здравето и трябва да добавят допълнителна социална и икономическа полза за обществото (или да се трансформират в инвестиция за здравето), пише още проф. Салчев.