Окончателно: Законът за бюджета на НЗОК за 2019 г. бе приет (обновена)

След седем часа и половина дебати, взаимни нападки и два пъти удължаване на работното си време депутатите приеха на второ четене Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г.

Очаквано, народните представители приеха всички предложения на управляващите и отхвърлиха всички на опозицията, с едно изключение. С почти пълно единодушие депутатите одобриха отпадането на текст, вмъкнат в Закона за приватизацията, според който средствата от приватизацията на обособени части от лечебни заведения се превеждат по сметка на съответните лечебни заведения и могат да се изразходват за погасяване на дългове към кредитори.

Предложението този текст да отпадне бе на депутата от „Воля“ Кръстина Таскова, както и на народните представители от БСП. При първото разглеждане на текстовете в пленарната зала категорично срещу текста се обяви лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, като заяви, че това може да се превърне в схема за източване на лечебните заведения. Сега депутатите решиха той да отпадне от закона.

Прието бе създаването на мегаагенцията „Медицински надзор“, която според текстовете трябва да бъде факт от 1 април 2019 г. Тя ще обедини в себе си досега съществуващата агенция за контрол в сектора „Медицински одит“, както и Изпълнителната агенция по трансплантация.

Това бе и едно от най-критикуваните нововъведения през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. „За пореден път стигаме до темата за тази

абсолютно непрофесионална микстура

в преходните и заключителни разпоредби. За всеки, който се занимава с клинична медицина, е кристално ясно, че ИАМО, лицензирането на лечебните заведения, проблемите на трансплантациите, смесени в една мегаагенция ще се превърнат не в решаване на проблема, а в нерешим проблем по всички тези направления“, заяви проф. Георги Михайлов от БСП и предупреди, че директорът на новата мегаагенция ще се превърне в „тапа, която ще изхвърча всеки път“ вместо здравния министър, тъй като шефът на „Медицински надзор“ ще отговаря за всичко.

колегата му доц. Георги Йорданов пък предупреди, че правомощията на новата агенция ще влязат в конфликт с тези на регионалните здравни инспекции и заяви, че единственият мотив за създаването й е „бягането от отговорност на Министерството на здравеопазването“.

По темата се включи и Антон Кутев, като засегна основно въпроса с белодробните трансплантации и заяви, че проблемът с тях не е в Изпълнителната агенция по трансплантация, а в Здравното ведомство.

На свой ред министър Ананиев заяви, че ИАТ към момента извършва единствено административна дейност по регистриране и лицензиране на лечебни заведения, в които се извършват трансплантации. „Какво предвиждаме да извършва новата агенция – тя ще поеме административните производства по регистриране дейността на лечебните заведения за извънболничната помощ и даване разрешително на лечебни заведения за болнична помощ. Е, трансплантациите не са ли една част от дейността на даденото лечебно заведение? Т.е. ние ще лицензираме едно лечебно заведение за всичката останала дейност и отделно – за трансплантация. Има ли логика?“, попита той и заяви, че всъщност по този начин дейността по трансплантации у нас ще се подобри, тъй като с промените нуждаещите се от трансплантация ще получават комплексно лечение.

Почти без дебат бяха приети текстовете, според които

Министерският съвет ще разрешава откриването на нови лечебни заведения,

като д-р Илиян Тимчев от БСП отбеляза, че предишното предложение това разрешение да се дава от Народното събрание е било „голяма лудост“, а доц. Йорданов заяви, че според новия ред разкриването на ново лечебно заведение ще става „все едно взимате кредит от банката“.

Остри възражения получиха текстовете, свързани с пререгистрацията на лечебните заведения спрямо новите медицински стандарти, които също предстои да се изработят.

„Няма да кажа, че

безумни хора предложиха безумната идея да се прелицензират над 14 000 лечебни заведения

Отдавам това на некомпетентност. Просто имаше хора, които предложиха този текст и не знаят, че освен болниците ние наричаме така и други лечебни заведения“, коментира депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер и изрази опасения относно компетентността на бъдещата агенция „Медицински надзор“ да извърши пререгистрацията.

Проф. Михайлов пък се обяви срещу залегналия в закона срок, в който лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие с новите медицински стандарти, който от първоначалната една година в окончателните текстове е намален на шест месеца. „Това не е подстрижка, това са високоспециализирани медицински дейности, които са много противоречиви понякога, понякога взаимодействащи си и затова този срок, който сте сложили, е абсолютно нереален“, заяви той.

Според д-р Тимчев пък сроковете в проектотекстовете са променяни неколкократно не защото лечебните заведения не са готови, а защото Здравното министерство не е готово. „Защото първо то няма стандарти. Не са създадени критериите за добра медицинска практика. Кога ще сколасате да направите всички тези изисквания, тези срокове постоянно ги увеличавате“, обърна се той към управляващите.

Депутатите приеха и окончателната редакция на текстовете, според които

средства в бюджета на Касата, предназначени за медицински дейности, не могат да се изразходват за друго

Тъкмо този текст бе посочен като условие от Българския лекарски съюз за подписване на анекса към Националния рамков договор за следващата година.

Текстовете около самия рамков договор също предизвикаха искри в залата. Според проф. Михайлов идеята НРД да се изравни по време с бюджетните закони е добра, но това не бива да се прави толкова бързо. „Не подкрепяме това, че то се извършва в условията на неправомерно висока скорост, без да бъдат остойностени медицинските дейности, труда на специалистите. Ние смятаме, че това по принцип е правилно, но начинът, по който се извършва тази година, не е благоприятен за професионалната гилдия и за пациента и затова няма да подкрепим“, заяви той.

Доц. Йорданов се обяви срещу разделянето на НРД на две части, едната от които (цени и обеми) ще се договаря ежегодно, а другата – на три години.

Според д-р Тимчев пък с този тест управляващите казват, че вече няма да има Национален рамков договор.

Депутатите приеха още регламент за изграждането на Националната здравна информационна система, срокове за изработване на правила за добра медицинска практика от страна на всички съсловни организации, промени в лекарствената политика и т.н.

Извън дебатите по същество, от БСП бяха категорични, че

ще сезират Конституционния съд

за начина, по който през временен закон се променят редица други закони. „Най-непочтеното и некоректното е в преходни и заключителни разпоредби на един закон да променяте фундаментални закони, касаещи българското здравеопазване. Това, което правите в момента, ми прилича на влизане на слон в лаборатория, който маха с опашка и хобот, и ефектите ще бъдат видени съвсем скоро от българските граждани. Това, че се правят тези промени през преходни и заключителни разпоредби, не означава, че халът на здравеопазването се променя. Според нас този хал ще бъде още повече влошен от тяхната нецелесъобразност, липса на оптималност и субективизъм“, заяви той.