Окончателно: Приеха Националната здравна стратегия 2030 (Допълнена)

Със 107 гласа „за“, 36 – против и 8 – „въздържал се“ в парламента беше приета Националната здравна стратегия 2030.

„Националната здравна стратегия има три основни компонента. Един, в който успя напълно – това, че имаме стратегия за развитието на здравеопазването в следващите 6 години, един, в който частично успя – нов модел на създаване на стратегия, който е инклузивен, а не ексклузивен. Всеки, който искаше да допринесе за тази стратегия, имаше пълната възможност да го направи. Не бяха чути само тези, които не желаеха да участват. Стратегията обаче не успя да ни обедини дори по теми, от които зависи оцеляването ни. Направих каквото беше необходимо и възможно това да стане“, каза председателят на работната група за редактиране на Здравната стратегия 2030 д-р Александър Симидчиев.  

Думите му бяха в отговор на обвиненията на „Възраждане“ и ИТН, че дори и да са били направили предложения, те е нямало да бъдат приети, защото комисията е била доминирана от управляващите.

„Стратегията звучи добре, но те са абсолютно пожелателни. Тя няма стойност на закон и не може да задължи властта да се съобразява с нея. В най-голяма степен реализацията на здравната политика зависи от бюджета и често тя  е жертва на фискалната политика. Освен това тя противоречи на нашето виждане за здравна система“, каза депутатът от ИТН проф. Андрей Чорбанов. И допълни, че едно от принципните разбирания на тяхната група е, че болниците трябва да бъдат извадени от Търговския регистър.

Според депутатите от „Възраждане“ пък в стратегията са залегнали прекалено много от принципите на СЗО, с които ние не трябвало да се съобразяваме. Освен това трябвало да има разграничение между държавните и частните болници, като частните болници не трябвало да ползват публичен ресурс.

„Това, което Стратегията задава, е посоката, в която трябва да се развива българското здравеопазване. Изпълнителната власт е тази, която трябва да изработи плана за нея, а законодателната – да изработи нужните нормативни промени. Консенсусът не липсва, но липсва политическа стабилност и приемственост в изпълнителната власт. Тази Здравна стратегия има всички предпоставки да подобри българското здравеопазване“, каза депутатът от ПП-ДБ доц. Васил Пандов.

Народният представител от ГЕРБ и председател на здравната комисия проф. Костадин Ангелов благодари на всички народни представители за усилията да бъде приет този документ. „Той нямаше да бъде факт, ако не бяха усилията на д-р Александър Симидчиев, председател на работната група, който успя да обедини народните представители и експертните съвети“, отбеляза проф. Ангелов. 

Припомняме, че Националната здравна стратегия 2030 беше върната веднъж от народните представители на Министерството на здравеопазването за преработване. Те не харесаха и втория вариант, заради което беше създадена работната група, която да я пренапише. В групата бяха поканени политици от всички парламентарно представени партии на паритетен принцип, съсловните организации, експертните съвети към МЗ, представители на всички заинтересовани страни.

В Здравната стратегия залегнаха предложения на СЗО, Българския клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването, Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства, Българска болнична асоциация, Експертните съвети към МЗ.

Приетата Национална здравна стратегия може да видите тук.