Онкозаболяванията – бреме за българина

България е страната в ЕС, в която бремето на онкологичните заболявания тежи най-много в сравнение с останалите държави от Евросъюза. Тази констатация направи д-р Нилс Уилкинг от Каролинска институт, Стокхолм, по време на кръгла маса в парламента. Показателят се използва от СЗО и определя как раковите заболявания се отразяват на качеството на живот, обясни той. Сред другите негативни констатации в доклада му изпъкна фактът, че страната ни е на дъното на Евросъюза по петгодишна преживеяемост на болните. В процентно изражение това представлява 40% от заболелите, като за сравнение в Швеция той е 60%.

Смъртността от онкозаболявания намалява във всички държави от ЕС, с изключение на България и Румъния, отбеляза Уилкинг.

От своя страна началникът на Клиниката по хематология в Националната онкологична болница проф. Галина Куртева изброи редица проблеми в сферата на онкологията, които водят до подобни резултати. Липсва последователна държавна политика в сферата на здравеопазването, особено в системата на онкологията, посочи тя. Основните проблеми според нея са свързани с подготовката на кадри за тази сфера на медицината, с крайно малкото действащи онколози в момента в страната, с регистрацията на болните, както и със снабдяването с лекарства. Липсва обучение по онкология, особено като следдипломна квалификация, липсва задължителна законова база за изпращане на данните за заболелите в онкологичните центрове. Липсват и санкции, когато това не се прави, изброи тя.

Друг проблем е недофинансирането на клиничните пътеки и процедури, сред които тези, изискващи много високи разходи, посочи тя.

Сред препоръките, които проф. Куртева даде, е отпадането на пътеките и процедурите, защото според нея този феномен не съществува в нито една друга държава освен България. Нужно е и преструктуриране на дейностите в онкологията спрямо тяхната тежест, лекарския труд и нужния ресурс. Нужно е изчисляване на ресурса за лекарства спрямо реалните данни за броя на болните, а не тези, които се взимат от предишни години, когато лекарствата бяха на централно разпределение към Министерство на здравеопазването, допълни специалистът. Всички тези мерки трябва да се вземат при предвиждане на ръст от най-малко 10% в броя на болните, посочи тя. Проф. Куртева предлага и обособяване на отделен фонд със средства, насочени към прицелни молекули в онкологията, нови лечебни методи и изследователски проекти.

Подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева съобщи, че през 2016 г. касата е започнала да плаща 17 нови терапии в онкологията, като за сравнение през предходната 2015 г. те са били десет, а през 2014 г. – осем. Тя информира още, че приходите от върнатите отстъпки от фармабизнеса през тази година ще достигнат 70 млн. лв.

На практика това означава, че всеки дванадесети пациент, лекуван със средства от НЗОК, е имал достъп до терапия благодарение на върнатите средства от фармаиндустрията, уточни от своя страна председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители Деян Денев. Той акцентира и на новите терапии в сферата на онкологията, цитирайки данни, според които за периода 2000 – 2009 г. има увеличение на средната продължителност на живота на болните с 1,74 години, като 73% от този ръст се дължи именно на иновативните лекарства.

Особено значение в борбата с онкозаболяванията, по думите му, имат персонализираните лекарства, които позволяват целенасочен подход към заболяванията. Той даде за пример факта, че таргетните терапии са довели до намаляване на средната смъртност от рак на белите дробове във Великобритания с 37% от 1980 г. насам.

Към момента 7000 молекули са в процес на разработване, от които 1800 са в сферата на онкологията, обобщи Денев.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова отчете значителен напредък по отношение на политиката спрямо онкологичните заболявания в България и изтъкна, че той трябва да бъде „адмириран и следван от всяко следващо ръководство на сектор „Здравеопазване“.

Зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков също акцентира на развитието на здравните грижи за онкоболните у нас и обърна особено внимание на по-добрата по думите му диагностика на този тип заболявания.

Бившият директор на ИАЛ и модератор на форума д-р Борислав Борисов призова за намаляване на стигмата спрямо онкоболните у нас. За съжаление, според него, българският пациент продължава да изпитва срамни притеснения от факта, че е онкоболен. Той изтъкна, че грижата и лечението, което получават българските пациенти, са на изключителна висота и даде за пример факта, че много често, дори когато те търсят здравни грижи в чужбина поради болестта си, биват връщани от чуждите специалисти с думите, че всичко необходимо за лечението им е направено и в родината им.