От какво се интересуват депутатите в здравеопазването

 Близо 20 са въпросите от народните представители на служебния министър на здравеопазването д-р Галя Кондева, които чакат отговор, става ясно от сайта на парламента.

Най-много питания е отправил депутатът от ПП-ДБ и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов. Той пита министъра за проведените от ръководството на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ конкурси за началници на клиниките по урология и по ортопедия и травматология, които по думите му са предизвикали обществена полемика и отрицателни мнения в медицинските среди. „В резултат на проведените конкурси завеждащите ги до момента акад. Чавдар Славов и проф. Пламен Кинов са сменени като ръководители на посочените звена. Акад. Славов е национален консултант по урология, а проф. Кинов е водещ хирург в областта. Въпреки формалната позиция на ръководството на лечебното заведение, моля да ме информирате направихте ли проверка от страна на Медицински одит на M3 за реда и начина на провеждане на конкурсите“, пише Пандов.

В следващ въпрос той пита общо за проведените от МЗ конкурси за директори на болници с над 50% държавно участие в капитала. „Моля да посочите в колко от проведените в периода от 12 април 2024 г. до момента конкурси има допуснат само един кандидат, който е одобрен за съответната длъжност, като посочите лечебното заведение и съответния член. Моля да посочите в посочените в предходното изречение случаи дали съответното лице е заемало вече длъжност като изпълнителен член на Съвета на директорите и към датата на конкурса, съответно от кога и колко пъти е определяно с конкурс по реда на ЗЛЗ като директор на същото лечебно заведение“, се казва в питането на доц. Пандов.

Тема, която депутатът следи, е и финансовия резултат от юли тази година до момента по

новия ред на заплащане на лекарствени продукти

извън стойността на клиничните пътеки според среднопретеглена стойност, обявена от НЗОК. Доц. Пандов пита с колко средномесечно са намалени разходите от бюджета на Здравната каса за закупуване на онкологични продукти от болниците по месеци - юли, август, септември и октомври 2024., спрямо месеците преди 1 юли.

Други въпрос на депутата касае възнаграждения на медицинския персонал в държавните и общински болници, както и задълженията на държавни и общински болници.

Тема на народния представител е и дейността на инвеститора „Търговска лига“ в София. В два свои въпроса той настоява за актуална информация по проектите на инвеститора за болницата в Казичене и за болница „Мама и аз“. „Според приетата от Министерски съвет през м. декември 2022 г. Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, в София недостиг и потребност има единствено по легла за педиатрия, продължително лечение и палиативни грижи. Към настоящия момент потребностите от нови легла са още по-ограничени или с други думи – няма потребности от нови отделения и структури от обхвата на заявения проект. При тези обективни данни, моля да посочите ще изискате ли реална оценка на потребностите от ИАМН, ще одобрите ли безкритично представена оценка от ИАМН, ако тя не съответства на посочения акт на МС относно потребностите и какво е развитието на административното производство към момента“, пита доц. Пандов.

Проектът за Спешна помощ също не е пропуснат от депутата, като той пита дали са „приключени обявените през 2023 г. процедури по обществени поръчки за ремонт и реконструкция на спешните центрове и избрани ли са изпълнители по тях, съответно започнало ли е изпълнение по договорите; сключени ли са допълнителни споразумения към предходните договори за ремонт и реконструкция на спешните центрове за актуализация на цените на СМР по Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация; каква част от осигурените допълнителни средства от държавния бюджет за 2024 г. са заплатени през 2024 г. по проекта; ще бъдат ли завършени обектите след изтичане на крайния срок на проекта през декември 2023 г. и за колко от обектите има риск да не бъдат завършени.“

От БСП също се интересуват за развитието на проекта. Народният представител Андрей Вълчев обаче е фокусиран върху изграждането на сграда за Спешна помощ в Оряхово. „На какво се дължи едногодишната забава при изпълнението на договора, защо от датата на сключване на договора (24. 02. 2023 година) до момента (11. 12. 2024 година) не е завършено изцяло изпълнението предмета на договора в пълен обем, коя е виновната страна - възложителят или изпълнителят и ако е изпълнителят, ще му бъдат ли наложени санкции и в какъв размер, кога се предвижда да бъде завършен в цялост обекта и ще загуби ли България средства по проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“?“, пита Вълчев.

Деница Сачева от ГЕРБ и Петър Петров от „Възраждане“ задават

въпроси относно лечението на деца в чужбина

„За последните три години на колко деца са заплатени медицински и други услуги за лечение в чужбина - по години? Как се разпределят те по групи малолетни и непълнолетни? В кои държави е извършвано лечението и на колко броя деца? Какви са основните диагнози/заболявания, с които децата са изпратени на лечение? Какви суми са заплатени по отделните групи и държави? На колко деца е издадено разрешение за последващо възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване в друга държава-членка на ЕС?“, пита Сачева.

„Каква обща сума е разходвана от 1. 1. 2024 г. до момента от отпуснатите 72 170 160 лева за 2024 г. на НЗОК, във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст и във връзка с лечението на лица над 18-годишна възраст. Отпуснатият размер за 2024 г. ще бъде ли достатъчен до края на годината или сумата е недостатъчна, на колко лица и за каква обща сума е заплатено лечението, по всяко от двете пера за 2024 г. и на колко лица е отказано заплащането на лечение и за каква обща сума по всяко от двете пера, както и колко са висящите преписки в момента и за каква обща сума?“, пита Петров.

Радослав Рибарски от ПП-ДБ се интересува защо по Плана за възстановяване и устойчивост предвидените строук-центрове са намалели от 17 на 6. „Този въпрос е от съществено значение за региона на Стара Загора и здравната система в България като цяло. Наличието на високотехнологичен център за лечение на инсулт може да бъде от критично значение за спасяването на животи, особено в райони, където болничните заведения не разполагат с най-съвременно оборудване и екипи“, казва Рибарски.

Три въпроса е задал и народният представител от ПП-ДБ Божидар Божанов. Той пита в кои случаи се получава безсрочно решение на ТЕЛК, както и дали това се случва по подразбиране или има нужда пациентът да посочи изрично, че иска да му бъде издадено такова решение; дали Министерството на здравеопазването е установило съществуващите все още незаконосъобразни практики за изискване и използване на различни документи на хартиен носител и какви действия са предприети за тяхното преустановяване; както и относно

проблеми с националната цифрова платформа за медицинска диагностика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

„Какви са били причините за промяната в обхвата на оригиналния проект, съгласуван с Министерството на финансите и ЕК и одобрен в рамките на НПВУ, от системно покритие на цялата здравна система към включването само на 20 лечебни заведения? Защо в оригиналния проект, одобрен в рамките на НПВУ, съгласуван с ЕК и Министерството на финансите, прогнозната стойност на хардуерната инфраструктура е 7.8 милиона лева с ДДС, с планиран максимален обем от 30 петабайта образни медицински данни и 1 петабайт оперативни, софтуерни данни, а в процедурата по ЗОП, този обем е само 1.5 петабайта при запазване на общата прогнозна стойност на проекта, което реално прави разходите за хардуер в пъти по-високи от планираните? По какъв процес се е стигнало до залагането на критерии към хардуера за съхранение, които, както става ясно от подадените жалби, могат до доведат до ограничаване на конкуренцията до само един възможен доставчик? Има ли особености на наличната инфраструктура на M3, които биха налагали такива предпочитания/ограничения?“, пита Божанов.  

Депутатът от „Възраждане“ Виктор Папазов пък задава въпроси относно закупените COVID-ваксини в периода 2022-2024 г.; Цветан Предов от ИТН се интересува от разработване на методика за сексуално образование в училищата от МОН и M3, а Ивайло Мирчев от ПП-ДБ – дали ще бъдат разширени зоните, свободни от тютюнев дим и аерозоли с включването на новите продукти, електронни цигари и нагреваеми тютюневи изделия.