От лимитите страдат и пациентите, и лекарите

Не трябва да има ограничения за нито една болница, категоричен председателят на БЛС

От лимитите в здравеопазването страдат и пациентите, и лекарите. В това бе категоричен председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, който коментира напрежението в системата в интервю за предаването „Лице в лице“ на bTV.

Той засегна и темата за намалените средства за лечебните заведения в цялата страна, въпреки договорените от съсловната организация средномесечни бюджети от 137,2 млн. лв., и отново припомни искането на БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК. „Искаме актуализация на бюджета, депозирали сме това наше становище към управителя на НЗОК“, заявява д-р Грозев и допълва, че отново в първото тримесечие на новия рамков договор ситуацията с надлимитните средства е както в предните две години – тоест, тя е неразплатена. В тази връзка той припомня, че само за 2016 г. тя е в размер на 34 милиона, а за 2015 година - 52 млн. „Общо взето болничната помощ от т.нар. надлимитни средства – за мен тази дума вече е не само изпразнена от съдържание, ами е отвратителна – да работиш, да обслужиш хората, да отчетеш тази дейност, да ти я признаят и накрая да ти кажат, извинявайте, ти си надлимитен и няма да ти платя“, коментира д-р Грозев и допълни, че резултатът от лимитите е, че болниците увеличават дълговете, буквално затъват, а от това страдат както те, така и пациентите.

Д-р Грозев коментира и идеята на здравния министър проф. Николай Петров за определени лечебни заведения да няма лимити, като заяви, че въпросът ще бъде обсъден по време на предстоящия в близките дни управителен и национален съвет на съсловната организация. Най-добрият вариант обаче според него е нито една болница да не работи в ситуация на лимит и тя да получи средства за толкова пациенти, колкото са се обърнали към нея.

В разговор за намалените средства за болниците, той отново изтъква, че има разминаване между парите, изплатени на болниците за първото тримесечие на 2017 г. и данните за същото в системата за електронни бюджетни разплащания. Д-р Грозев дава и конкретни цифри, които да илюстрират орязаните като цяло бюджети на лечебните заведения: „400 000 лева в бюджетирането на пироговци – назад. Над 700 000 лева в Пловдив, почти същата сума във варненските болници. И ви говоря за големите болници, университетските и окръжните болници, областни болници. Съответно във Варна – "Св. Марина" и "Св. Анна", и в Пловдив – "Св. Георги". В плевенската болница, там, където е моята болница, в която аз съм работил, ситуацията е около 120 000, ако не се лъжа, месечно назад“. „Това са приети, обслужени болни, излекувани, дадено всичко, което е в състояние да бъде дадено от лечебното заведение, и от персонала, моите колеги и медицинските сестри. И в същия момент – бюджетът назад“, коментира той.

Аргументирайки искането на БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК, председателят на БЛС дава подробности относно финансовите разпределения във фонда, като посочва: „Над 215 млн. е задължението на касата към чуждестранните контрагенти. Не по-малко от 180 млн. са в лекарства. 86 млн. – в болнична помощ. Има известен преразход, макар и минимален, в извънболничната помощ“.

Д-р Грозев коментира и разследването в Специализираната онкологична болница, като посочва, че трябва да се изчакат проверките на институциите, но отбелязва, че БЛС няма да остане безучастен по въпроса.