От печата: 400 на ден викат линейка, ТЕЛК, анкес към НРД

Средно по 400 души на ден викат линейка, съобщава „Телеграф“. „От началото на годината повикванията са 55 717. В половината от случаите обаче състоянието на хората, потърсили помощ, не е спешно“, пише изданието.

"Най-често се обаждат пациенти с хронични състояния, например хипертоници. Звънят и викат линейка, защото кръвното им е 190/80. Когато пошлтаме човека дали друг път се е случвало да има такова кръвно, той казва "да". "Тогава защо звъните?', питаме. "За да дойдете да видите колко е високо", отговарят", разказва за ежедневието в ЦСМП д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна пред всекидневника.

„По думите на спешния лекар някои хора викат толкова често линейка, че още щом се обадят, диспечерите ги разпознават по гласа, знаят кой е, от къде се обажда и защо. Не липсват и примери за нагло поведение. "Случвало се е пациент да звъни от фоайето на болница и да иска линейка. Когато ние попитахме защо, той каза: "Защото има много хора, а на мен не ми се чака", разказва още лекарят. Той дава и друг пример - за мъж, който се обадил за линейка, защото било късно и не му се ходело до аптеката. Д-р Георгиев споделя, че има и хора, които умишлено подвеждат Спешна помощ. "Получаваме обаждане за 3-годишно дете, а когато пристигаме на адреса, откриваме 30-годишен мъж, който седи и гледа мач по телевизията", разказва той. В закона са залегнали глоби за фалшиви обаждания към Спешна помощ. Те обаче не се прилагат и до момента няма човек, който да е бил санкциониран. Една от основните причини за това е, че в закона не е разписано кой трябва да събира тези глоби“, разказва още медията.

Почти всчики вестници съобщават за провалените вчера преговори за ТЕЛК на Тристранния съвет. Правителството, синдикатите и работодателите са на различни позиции за формулата, по която се определят процентите нетрудоспособност, пише „Монитор“ в информация за заседанието.

"Не можем да подкрепим нищо, в което участва абревиатурата ТЕЛК, защото тя е компрометирана и дава предпоставки за злоупотреби", заяви председателят на АИКБ Васил Велев. Той обясни, че в текста за пореден път липсва интеграцията на хората с увреждания. Продължава да не се прави разлика между хора с увреждания с инвалидни пенсии, които могат да работят, и такива, които не могат, каза още Велев. И обясни, че все още има хора, които разчитат на 36-те привилегии, които дава ТЕЛК, вместо интегрират. Само у нас има ТЕЛК, тя трябва да се закрие и да се направи нова, много по-добра система, категоричен е Велев. Той даде за пример, че в много европейски страни хора с увреждания, които могат да работят над 6 часа, не получават инвалидна пенсия. Тези, които могат да работят между 3 и 6 часа пък, получават половин пенсия. Само при невъзможност за работа от 6 часа се изплаща такава. Според работодателите промяната ще доведе до натоварването на пенсионните фондове. От "Подкрепа" настояват предложението за 20% да важи само за една диагноза с 50 и над 50 на сто неработоспособност. Според работодателите е нужна радикална промяна за оценка на функционалността на хората с увреждания“, пише още всекидневникът.

„Дума“ съобщава, че Здравната каса ще плаща повече за детско здравеопазване, за раждания и инфекциозни болести като за целта Надзорният съвет на касата е взел решение да се разблокират 50 млн. лв. от "Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи". „НЗОК публикува на страницата си проект на Анекса към Националния рамков договор за медицинските дейности между касата и Българския лекарски съюз за 2018 г. Очаква се анексът да бъде подписан в края на месеца, а новите цени да влязат в сила от първи юни“, пише изданието.