От печата: Болници пред фалит, очакване за актуализация на бюджета, промени в ТЕЛК

„Поне седем болници в страната са на път да фалират, ако не се предприемат бързи и адекватни действия. Причината - дългове или орязани дейности от спрени клинични пътеки. Става въпрос за лечебни заведения в Пловдив, Добрич, Сливен, Шумен, Омуртаг, Провадия, Левски“, пише днес „Труд“.

„Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Добрич вече е спряла част от плановите си дейности заради натрупана и неизплатена надлимитна дейност.

Пред затваряне е единственият за Южна България Областен диспансер по кожно-венерически заболявания-Пловдив. Заплатите там се бавят, покривът тече, а телефоните са спрени“, четем в изданието.

„Блокира се възможността и на МБАЛ-Шумен да оказва помощ на гражданите заради орязани клинични пътеки, съобщи изпълнителният й директор д-р Атанас Атанасов. Важни пътеки са спрени и в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" в Сливен.

Във вторник болницата в Омуртаг също обяви, че е пред фалит и ще й стане невъзможно да обслужва пациенти“, изрежда още публикацията.

„Пред закриване е също МБАЛ "Царица Йоанна" в Провадия, която лекува граждани от общините Дългопол, Ветри но, Вълчи дол и от много айтоски села. Причината - липса на пари дори за заплати.

Заради ниския бюджет, договорен с НЗОК, бъдещето на общинската болница "Св. Мина" в града под тепетата също е под въпрос, алармираха медицински работници.

Пред колапс е и лечебницата в община Левски. Тя е с дългове, а отделенията "Хирургия" и "Уши-нос- гърло" са закрити“, допълва ежедневникът.

В коментарен материал във връзка с тези случаи вестникът отбелязва: „Тази тенденция ще продължава, докато уважаемите депутати и министри не разберат, че проблемът не е във финансирането на болниците. Просто промените започнаха и продължиха грешно. Въведе се монопол на НЗОК, лекарите се превърнаха в чиновници - преглед 2 минути, попълване на документи - 20 минути. Всичко е сбъркано изначално и няма да се оправи с оставки на здравни министри през шест месеца. Трябва реформа на самата здравна реформа.“

В интервю за „Телеграф“ шефът на БЛС д-р Венцислав Грозев също коментира ситуацията. По думите му, по-голямата част от областните болници и всички общински болници, са пред колапс заради намаленото финансиране, като немалка част от тях имат бюджети, с които дори не могат да покрият трудовите възнаграждения на хората.

Според него прекратяване на договори с касата няма да има, но ще се стигне до изключително тежки последици, до невъзможност за изплащане на трудови възнаграждения, до задълбочаване на задълженията на болниците и до невъзможност на лечебните заведения да изплатят дори срочните си задължения, които те са длъжни да погасяват в 60-дневен срок.

Д-р Грозев информира, че на 26-ти май е внесено искане за актуализация на бюджета на НЗОК и допълва: „Сега очакваме да бъде изпълнен законът бюджетът да бъде представен от управителя на НЗОК пред надзора, от там да бъде придвижен към министъра на здравеопазването и съответно към Министерски съвет Това е хронологичният път, който трябва да бъде извървян. Тази актуализация е наложителна и искането на БЛС е подкрепено от Българския зъболекарски съюз, от Българския фармацевтичен съюз, от Асоциацията на специалистите по здравни грижи и от КНСБ“.

„Дума“ се спира на проблемите с ТЕЛК. „На предстоящото заседание на МС се очаква кабинетът да приеме нова наредба за медицинската експертиза, а до началото на есента да приключи работа по концепцията за промени в определяне на медицинската и трудовата експертиза. След като концепцията на МЗ и МТСП бъде обсъдена и приета от Националния съвет по медицинската експертиза, ще започне работа по законодателни промени в ТЕЛК“, четем във вестника, който цитира отговор на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос на депутата от БСП Георги Гьоков на заседание на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика.

„Промените няма да се отразят на придобитите социални права на хората с инвалидни пенсии, стана ясно от думите на министъра. Не съм наивен да вярвам, че няма да има съпротива, но публичният ресурс трябва да бъде справедливо разпределен, заяви Петков. Според Гьоков по-сериозният проблем не е в медицинската експертиза, а в трудовата. Той е категоричен, че е важно хората с еднакъв процент на трудоспособност или нетрудоспособност да получат необходимите им социални услуги, които може да се окажат различни по характер“, пише още вестникът.