От печата: ВоАП за проф. Петров, лекарите ни в Босилеград, фармафирма с нови заводи

„Няма данни за извършено престъпление и за конфликт на интереси при възлагането на обществени поръчки във ВМА по времето, когато начело на болницата е бил проф. Николай Петров. Това е окончателното становище на Военноапелативната прокуратура”, пише днес „24 часа” и припомня: „Тя започна проверка, след като преди дни Би Ти Ви в свое разследване разказа, че когато проф. Петров е бил шеф на болницата, фирма на неговия зет е спечелила обществена поръчка за доставка на ортопедични материали. Това стана и повод професорът да подаде оставка като министър на здравеопазването.”

„Военноапелативната прокуратура всъщност потвърждава заключение на Военноокръжна прокуратура от 7 юни 2017 г. С него тя отказва да образува досъдебно производство по одитен доклад на Министерството на отбраната за времето от 1 януари 2014-а до 31 януари 2017 г. В документа не се съдържат данни за престъпление, но се говори за конфликт на интереси и свързани лица.

Проверяващият апелативен прокурор Йордан Данов открил само административно нарушение от страна на проф. Петров. Той сключил договор за обществена поръчка с фирма "Ортопедие инвест", която била без данъчна регистрация. Представляващ фирмата е Явор Цонев, с когото дъщерята на проф. Петров живее на семейни начала и от когото има дете”, пише още вестникът и уточнява: „По време на проверката прокурор Данов обстойно се занимал с роднинските отношения в семейството на ген. Петров. Според него не може да се говори за „свързани лица” и евентуално за „конфликт на интереси” при провеждане на откритата процедура.

„От справки в Търговския регистър, в службата по вписванията и в националната база данни за населението се установи, че Руслана Петрова (дъщерята на ген Петров) е неомъжена”, каза прокурорът. Той припомни, че според Семейния кодекс само сключен брак поражда последиците, които законите свързват с брака.

„Липсата на граждански брак между Петрова и Явор Цонев изключва възможността да се обсъжда наличието на свързани лица , твърди прокурорът. В конкретния случай тя не е участвала в откритата процедура, за да се приеме, че по отношение на нея има „свързани лица”.

Липсата на граждански брак между двамата изключвала и възможността да се обсъжда наличието на родство по сватовство. Затова не можело да се говори за конфликт на интереси - съгласно Закона за предотвратяване на конфликт на интереси свързани лица били съпрузите или хората, които се намират във фактическо съжителство.

Проверката обаче показала, че до 6 август 2015 г. Цонев е бил регистриран в Разград, а след това в Банкя. Руслана Петрова се регистрирала в Банкя 11 месеца след него. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че двамата се намират във фактическо съжителство от 25 юли 2016 г., близо година и седем месеца след сключването на договора за периодична доставка, е изводът на прокуратурата.

От обясненията на ген. Петров станало ясно, че той се е запознал лично с Цонев след 25 юли 2016 г.”, отбелязва още изданието, като посочва, че проверката на апелативна прокуратура открила много нередности от страна на извършилия първата проверка прокурор Адалберт Кръстев.

Случаят със задържаните български лекари в Сърбия също е във фокуса на медийното внимание. „Стандарт” разговаря с един от тези лекари – д-р Валентин Янев. От думите му става ясно, че визитата в Босилеград е обсъждана от месеци с председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград (КИЦ) Иван Николов. „Специализираната лекарска помощ вече 20 г. е голям проблем за населението там и ние търсихме някакво решение. В крайна сметка решихме като първоначална стъпка да отидем няколко души специалисти и един ден да положим доброволен труд на място”, разказва д-р Янев. „Отидохме там, вече имаше около 40 човека, които ни чакаха. Без много бавене започнахме работа - който каквото си носеше като инструментариум си го разположи в салона на КИЦ. Току-що започнали работа, бяхме изненадани от сръбски лекар, работещ за Министерство на здравеопазването като контрол върху дейността на здравните заведения, локализиран в Ниш и отговарящ за Южна Сърбия. Той поиска да се легитимираме и да изясни защо сме тук и какво правим. Трябваше да оставим болните, да се качим в офиса на КИЦ и да минем в режим изясняване. Изненадата беше, че са извикали полицията на Босилеград, за да се легитимираме. Т.е. полицията трябва да изиска личните карти и да ги даде на сръбските лекари, което беше изненада, тъй като ние не сме правили обструкция, ние сами щяхме да си дадем личните карти. Дадохме на полицаите документите си, те ги предадоха на сръбските лекари, нанесоха данните и имаше диалог. Човекът от министерството се опита да ни обясни, че по законите на Сърбия ние нямаме право да развиваме медицинска дейност, трябва да се премине определена регистрация. Аз уточних, че това важи най-вече за лекари, които отиват в Сърбия, за да работят и да печелят пари и те трябва да го изминат този път. А ние идваме за един ден на хуманитарна мисия”, казва лекарят и продължава: „След като се оформи цялата тази документация, за наша най-голяма изненада, полицаите заявиха, че трябва да ги последваме в полицейския участък. Около 15-ина човека бяха блокирали центъра на града, качиха ни на коли и ни откараха в участъка като престъпници. А хората останаха да чакат.”

„Капитал Daily” пък съобщава, че „Софарма” ще строи два нови завода - в Казанлък и София. „Първият завод ще бъде екстракционна мощност за производство на лекарство за отказване от тютюнопушенето в Казанлък. Става въпрос за медикамента Tabex, който се произвежда от цветове на жълта акация” пише вестникът, като допълва, че след построяването новият завод ще кандидатства за сертификат от Американската администрация за храните и лекарствата (FDA), като целта е продукцията да може да се продава и на американския пазар.

„Втората инвестиция на „Софарма” ще бъде в нов лиофилен завод в София. Капацитетът на сегашния е запълнен с продукция за експорт и за местния пазар и компанията спешно се нуждае от нова мощност. В този завод се произвеждат лекарства, които предварително се изсушават, а след това се разтварят преди употребата им, например инжекционни кортикостероиди и лекарства за болнична употреба”, допълва материалът, като уточнява, че компанията планира да започне строежите едновременно през следващата година.