От печата: ГЕРБ гледа под лупа проф. Плочев, 1100 българи чакат за трансплантация

Напрежението между управителя на НЗОК и здравния министър очаквано продължава да намира място в печата. ГЕРБ ще гледа под лупа дейността на шефа на здравната каса проф. Камен Плочев и ще го държи под постоянен парламентарен контрол, информира “Стандарт“. Това стана ясно вчера след заседание на депутатите от мнозинството заедно със здравния министър Кирил Ананиев. Следващия вторник парламентарната група на ГЕРБ ще изслуша и проф. Плочев. Днес той ще защити позициите си пред здравната комисия в Народното събрание. Депутатите от ГЕРБ не са тези, които трябва да искат оставки, ще се вслушаме и в мнението на Надзорния съвет и шефа му - зам.-министър Жени Начева, съобщи председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Но предупреди, че работата на проф. Плочев ще е под постоянно наблюдение от страна на парламента.

Германия се е оплакала на българските власти, че значителен брой български пенсионери се лекуват в тамошни клиники, при това голяма част от тях са в последен стадий на болестта, информира в днешния си брой “Сега“, продължавайки темата. Въпреки че там живеят приблизително толкова българи, колкото и в Испания, дълговете към Германия са несъразмерно по-големи от тези в Испания. Към Германия дългът е 128 млн. лв., докато към Испания е 23.1 млн. лв. На френски клиники дължим 38 млн. лв., а на австрийски - 22 млн. Тези детайли излязоха наяве около скандала с управителя на НЗОК проф. Камен Плочев и дълговете към европейски клиники, които са над 270 млн. лв.

На темата за трансплантациите се спира днешният брой на “24 часа“. Над 1100 българи чакат за нов орган. Въпреки че в последните години броят на трансплантациите у нас се е увеличил 8-9 пъти, са необходими още промени, за да се повиши този процент, посочва д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ). От 2007 г. у нас действа принципът на "съгласие по подразбиране" при донорство на органи. Това означава, че донор може да стане всеки, изпаднал в мозъчна смърт, стига да не е подал изрично преди това декларация за отказ. Тя се попълва при личния лекар или в общината, където живеем, след което информацията се изпраща до ИАТ и се въвежда в т.нар. регистър "воля". При фатален случай координаторите по донорство, каквито има във всяка болница, проверяват дали името на човека фигурира в този списък. Само ако не е там, вместо него решение могат да вземат близките му.

За любопитно откритие на българи информира още ежедневникът. Става въпрос за 3D биопринтер, който създава човешка кожа и тъкани. С уникалния метод Move да се правят и костни и хрущялни структури, наподобяващи човешките. Технологията е на българската компания "Принтиво", която е от единиците биопринтиращи фирми в световен мащаб. Студентът по медицина Ваньо Везиров, молекулярният биолог Розалия Циканделова и инженерът Радостин Стефанов са сред основателите на "Принтиво". В екипа е и доктор Спас Керимов, който е изпълнителен директор. През лятото на 2017 г. те вече имат готов прототип на своя 3D биопринтер. През декември миналата година печелят една от трите големи награди на състезанието Beta Pitch Global в Берлин, а днес вече се насочват към първите си клиенти.