От печата: Грижата за онкоболни, местенето на МЗ, 24-часовото разположение на джипитата

„У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат пълен провал. През 2017 г. по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са отчетени едва 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков регистър починалите за годината от рак у нас са били почти 18 000. Което означава, че 16 000 болни са починали вкъщи, въпреки че обикновено пациентите в терминален стадий имат нужда от специализирани грижи в хоспис.” Това пише днес „Сега”.

Изданието информира, че по данни на НЗОК през 2017 г. у нас има 40 онкоклиники и диспансери, като цитира сайта clinica.bg. „Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд поставят най-големите градове с най-много онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едва 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези болници. Други 8 души са приети за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, въпреки че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, включително и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил специализирани грижи в последните си дни. Пациентите, които все пак са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките областни градове”, четем във вестника.

„По закон у нас трябва да се предоставя комплексна грижа при лечението на ракови заболявания. Затова клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания - химио- и лъчетерапия, са длъжни да предоставят и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи, а ако нямат собствени структура за това - да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като задължително за сключване на договор със здравната каса. Промяната беше въведена при предишния кабинет "Борисов" именно заради факта, че болниците предпочитат да се занимават само с химиотерапия, но след това оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно въпреки закона промяна няма”, констатира изданието.

Някои всекидневници се спират на планираната промяна на местоположението на МЗ и касата, за  която стана ясно от стенограмата от последното заседание на Надзорния съвет на фонда. „В нова страда - на Центъра по хигиена на бул. "Акад. Иван Евстратиев Гешов" 15 в София, се местят здравното министерство и НЗОК. Това ще се случи през втората половина на годината, става ясно от стенограма на последното заседание на надзора на касата”, пише „24 часа”.

„В същата страда се помещават и администрациите на лекарския съюз, Националната експертна лекарска комисия, Медицинския университет, Националния център по обществено здраве и фонда за деца”, уточнява вестникът.

Други ежедневници отразяват хода на преговорите по НРД, засягащ извънболничната помощ. „Българският лекарски съюз иска да отпадне задължението на джипитата да бъдат на разположение денонощно. В момента общопрактикуващите медици трябва да осигурят на пациентите си 24-часов достъп до медицински услуги. Поради тази причина голяма част от семейните лекари сключват договор с клиники, които имат приемни кабинети и през нощта. Ако нямат такъв договор, то джипитата трябва да са на разположение по телефона или да имат уговорка с техен колега, който да приема пациенти след края на смяната им. От години обаче те недоволстват срещу това правило. Ето защо от БЛС искат то да отпадне, като това да бъде разписано в Националния рамков договор (НРД) за 2018 г., по който в момента текат преговори с касата и зъболекарите. Ако това не се регламентира чрез НРД, то може да бъде създадена работна група в МЗ, с която правилото да се промени. Такова обещание всъщност е дал зам. здравният министър Бойко Пенков. В случай че такава група бъде създадена до 15 февруари, от БЛС ще оттеглят предложението си за промени в рамковия договор”, пише „Телеграф”.

„Земя” пък разказва за открита в Китай болница с изкуствен интелект. „Първата клиника по традиционна китайска медицина в Китай, където диагнозата на пациентите ще се поставя с помощта на изкуствен интелект, бе открита в края на ноември в провинция Джъдзян.

Базата данни на изкуствения интелект съдържа голям брой клинични случаи на опитни практикуващи традиционна китайска медицина лекари. Клиниката е с площ от 4500 кв. м, намира в историческото градче Уджън и е първата по рода си в страната”, информира вестникът и разказва: „След като лекарят вкара данните за състоянието на пациента, системата дава своето предложение за диагнозата и лечението, базирани на случаите в базата данни. След това лекарят променя предложената рецепта според индивидуалните особености на пациента.”