От печата: Донорство, 100 000 души със затруднения в говора, хормон причинява пристрастяването

Националната кампания за насърчаване на донорството, която стартира днес, намира място на страниците на „24 часа“. „Мотото й е "Да! За живот!" и ще бъде представена лично от здравния министър Кирил Ананиев. При старта на кампанията ine бъдат представени и данни от социологическо изследване за нагласите на българските граждани към донорството на органи и трансплантацията. От началото на годината в България е имало 14 донорски ситуации от трупен донор, за цялата 2018 г. те са били общо 16, а през 2016 г. -17. Най-много донори за последните 5 години е имало през 2015 и 2017 г. - по 19. Донорството е проблем не само у нас, но и в цяла Европа. България обаче от години се нарежда на едно от последните места. Целта на кампанията е да повиши осведомеността на обществото колко е важно донорството. Именно набирането на повече донори на органи е една от основните мерки в Националната програма на министерството за подпомагане на трансплантациите“, пише всекидневникът.

„1129 българи се нуждаят от нов орган, който да им бъде присаден, за да бъде спасен животът им. От тях 1011 чакат за донор на бъбрек, 50 за черен дроб, 39 за сърце, 19 за бял дроб и 10 за панкреас, показват последните данни на агенция "Медицински надзор", допълва още медията.

„Дума“ информира, че над 100 хиляди деца и възрастни в България имат затруднения в говора и комуникацията. „Това са предимно хора с детска церебрална парализа, аутизъм, интелектуални затруднения, амиотрофична латерална склероза, мускулни дистрофии, инсулти, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, синдром на Рет, вродени увреждания на слуха и др. Хората с проблеми в говора и комуникацията имат нужда от средства за допълващата и алтернативна комуникация (ДАК), за да водят нормален живот. Тези средства, съчетани с достъп до таблет или компютър, дават огромни възможности за комуникация на всички. В българската образователна система се учат около 20 340 деца със специални образователни потребности, като 4500 от тях са в детски градини. Всички те са подкрепяни и подпомагани от почти 4000 специалисти - ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, логопеди, включително специалисти за работа с деца с увреден слух, нарушено зрение, коментира зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя поясни, че през последните две години почти двойно се е увеличил броят на психолозите и педагогическите съветници и в момента в българските училища работят около 1600 такива специалисти. По думите на Сачева натоварването на психолозите и педагогическите съветници в България е по-голямо, отколкото на колегите им в страните от ЕС, но тенденцията е те да стават повече“, уточнява изданието.

Учени от Южнокалифорнийския университет идентифицираха мозъчна зона, която отговаря за формирането на вредни навици, включително за пристрастяването към алкохола и сладостите, съобщава сайтът MedicalXpress, цитиран от „Монитор“.

„Откритата невронна мрежа произвежда ключов невропептид, който влияе върху импулсивността и е известен като меланин-концентриращ хормон. Той се използва от неврони в хипоталамуса и е свързан с формирането на апетита и склонността да се приемат лекарства.

В поредица експерименти с плъхове било констатирано, че импулсивността не е свързана с глад. Специалистите сканирали мозъците на гризачите и установили кои неврони произвеждат меланин-концентриращ хормон. Оказало се, че за импулсивното поведение отговарят клетки в латералния хипоталамус, които с помощта на невропептида предават сигнали на свързани с емоциите и паметта неврони във вентралния хипокампус“, пише вестникът.