От печата: Е-търгът за лекарствата, 500 училища без лекар, БВП в Европа за здраве

Стартиралият електронен търг за лекарствата е тема на днешния брой на вестник „Сега“. „Почти 3 години след първоначално обявения старт на електронната система за купуване на лекарства здравното министерство пак прави опит тя да започне да функционира. МЗ изпрати на агенцията за обществени поръчки първия търг за закупуване на медикаменти чрез електронната система, обявиха от ведомството. Тя е за лекарства за 1.6 млрд. лв. с ДДС. Поръчката е по заявките на 203 болници и съдържа 775 лекарства за нуждите на лечебните заведения за 2020 и 2021 година. Те ще бъдат разделени в 6 отделни търга, като МЗ е стартирало най-големия - за медикаменти за онколечение за близо 1.3 млрд. лв.“, пише изданието.

„Доставчикът, който даде най-ниска цена на дадена позиция, ще сключва рамкови споразумения с всяка болница за доставките на нужните й количества. В тях, при желание, може да бъде постигната и по-ниска цена, но не и по-висока от общо постигнатата в търга. Търговците ще подават офертите си на онлайн платформата, в която са обявени и позициите лекарства, като би трябвало всеки от тях да може да вижда в реално време какви цени предлагат и другите фирми. В момента всяка болница купува сама, отново с търгове, нужните й количества медикаменти. Идеята на общия електронен търг, организиран от МЗ, е да се постигнат по-ниски цени. Проучвания преди няколко години показаха, че разликите в цените на дадени медикаменти в различните лечебни заведения стигаха до 2-3 пъти за един и същ препарат. Очакванията са с търга да се свалят цените на лекарствата с до 20 на сто. До 2011 г. пък отново МЗ осигуряваше част от медикаментите в болниците, включително и противотуморните, с обикновени търгове за обществени поръчки. Това водеше до постоянни дефицити и скандали с лечебните заведения и пациентските организации. След това здравната каса пое плащането на самите препарати, а за доставките се грижат болниците“, допълва медията.

„Телеграф“ информира, че 490 училища в страната са без лекар. „От МОН съобщиха, че медицинските специалисти, които се грижат за здравето на учениците, са 1860. Те се назначават от кмета или от директорите при финансова възможност. Общо 2350 са школата у нас, като 1874 разполагат с медицински кабинети. 92 от тях са открити през последната учебна година. От ведомството на Красимир Вълчев казаха пред "Телеграф", че минималният брой ученици, обслужвани от един медицински специалист, е 800. Когато в две или повече училища, намиращи се на територията на една община, учат по-малко деца, той поема повече от едно училище. Дейността на здравните кабинети в училищата в селата се осигурява от лекарите, медицинските сестри или фелдшерите от амбулаториите за първична медицинска помощ в съответното населено място. От МОН припомниха, че преди две години беше приет пакет от 22 мерки за засилване на сигурността в училищата. Една от тях предвижда в местата, където няма медицинско лице, обслужването да става чрез спешната помощ или чрез близки до училищата лечебни заведения“, уточнява всекидневникът.

С 8,8% от брутния вътрешен продукт, които се дават за здравеопазване, България е в средата в ЕС по отношение на тези разходи, показват данни на Евростат, разпространени в сряда и цитирани от „24 часа“. „Средно държавите в ЕС дават 9,9% от БВП за здравеопазване. България заема 17-о място от 28 държави на ЕС. Повече пари се дават в Гърция, но по-малко в Ирландия, които заемат съответно 16-о и 18-о място в класацията. Държавата, която прави най-голям брутен разход за здравеопазване, е Франция - 11,5% от БВП, който от своя страна е един от най-големите в Евросъюза. На второ място е друга богата страна членка - Германия, която има още по-голям БВП от този на Франция и харчи за здравеопазване малко над 11 % от него. В другия край на подреждането е Румъния с 5% от БВП за здравеопазване. Най-висок дял пари за здраве на континента обаче прави Швейцария -12,1% от БВП“, пише медията.