От печата: Загуби за болниците, агресията в Спешна помощ

„Среден ръст на приходите от 9%, но в съчетание с почти утрояване на загубите. Това е 2016 г. за големите 30 болници. И ако преобладаващият собственик - държавата, няма защо да има приоритет да прави печалби, то целта резултатът да е на нула явно не е постигната. А най-честото обяснение в сектора е, че виновник за минуса е касата. Все пак видимо е, че частните болници, които са общо осем, са по-здрави от публичните си конкуренти.” Това четем днес в седмичника „Капитал”, който прави преглед на отминалата година за болниците.

„Иначе през топ 30 лечебни заведения са извършени дейности за 1.25 млрд. лв. от над 20 хил. работещи в тях. Дружествата обаче са произвели обща загуба от 14.5 млн. лв., като почти всяко второ е на червено. Минусът е хроничен и води до натрупване на още задължения. На най-големите болници се падат половината от задълженията в сектора -около 200 млн. лв.”, отбелязва изданието.

„Мениджърите на клиниките обясняват по-слабите резултати с няколко основни линии в приходите. За повечето болници основен източник на приходи е здравната каса, а вицеплатец е здравното министерство, което покрива лечението на спешните пациенти. През последните години касата налага лимит на приетите и лекувани пациенти и така не изплаша напълно извършената дейност. В сила вече е и Здравната карта, според която касата решава за лечението на колко легла да плаша и те като цяло са винаги по-малко от тези, с които клиниката разполага. В същото време основните разходи на клиниките са за заплати на медицинските екипи -средно около 55-60%, а пазарът на медицинските специалисти е все по-конкурентен”, пише ежедневникът.

„Като цяло повечето болници, включително и частните клиники, през миналата година отчитат спад на печалбата, ако въобще имат такава.Причините за това са няколко. Първата от тях са лимитите за прием на пациенти от здравната каса, които продължават да бъдат налагани на болниците през последните години. Плащанията от касата са основен източник на приходи за болниците - между 64 и 96%, особено за болниците в провинцията. (...) Другите приходи от здравната каса, които на практика не носят печалба, са заплащаните медицински изделия, които се имплантират на пациентите, и лекарствата за химиотерапия. На практика те се възстановяват на болницата, която ги купува предварително и използва за съответната процедура, и като цяло не носят печалба. Плащанията за лекарства са причината 6 топ 30 по приходи да присъстват толкова много специализирани в онкологията клиники”, посочва още публикацията.

„Болниците получават и средства от Министерството на здравеопазването за спешна помощ - прегледи и лечение на спешни пациенти, както и средства за прегледи и лечение на пациенти без осигуровки, които общо са около 60 млн. лв. Парите за неосигурените пациенти обаче се получават след дълги бюрократични процедури и са причина за натрупването на дългове на болниците”, допълва седмичникът.

Друго седмично издание – „Политика”, публикува интервю с директора на ЦСМП София д-р Георги Гелев. И тук не е пропусната станалата вече обичайна тема – агресията срещу медиите. „Ние сме най-голямото ЦСМП в страната като структура, население, площ и съответно най-уязвими, да не говорим, че по принцип спешната помощ е най-често нападаната поради спецификата на работата - ние не знаем къде отиваме, какво ще заварим и как ще ни посрещнат. И парадоксалното е, че ние не търсим никого - нас ни търсят, при това за помощ, но често се сблъскваме с неразбиране и агресия, било то вербална или физическа. Ако се приеме да пренастроим паникбутоните директно към СДВР, ще спестим малко време за подаване на сигнал за опасност и съответно за реакция, но вижте, проблемът е много по-комплексен. Хората трябва да разберат, че спешна помощ се вика за спешни ситуации, а не за температура, малко повишено кръвно или защото не си здравноосигурен, пък искаш да те прегледат или да ти донесат лекарства на крака. По-лесно е, но не е редно, защото докато се разкарват линейките за пресилени симптоми или откровени лъжи, някой някъде има нужда от нас, ние закъсняваме и той може да умре”, коментира д-р Гелев.

От думите му става ясно, че диспечерите още по телефона често се сблъскват с агресия. „Точно на диспечерските ни телефони се вижда или по-точно чува, отношението към нас. Обаждат ни се и искат „да си поръчам лекар” или „да си поръчам линейка”, все едно си поръчват салата в ресторант. Това е недопустимо. Ако няма уважение, защо звъниш и искаш помощ от нас? Понякога аз самият се чудя как тези жени успяват да запазят хладнокръвие и въпреки заплахите и грозните думи, които се изсипват от слушалката, си вършат професионално работата и помагат. На моменти толкова ескалира агресията, че мога да го нарека телефонен тероризъм”, отбелязва той.

„Дума” пък се спира на обществената поръчка за свързаност на системите на Спшна помощ. „МЗ регистрира вчера в системата за случаен избор към Агенцията за обществени поръчки обществена поръчка с предмет "Осъществяване на свързаност и осигуряване на услугата по работоспособност на системите на Спешната медицинска помощ, в съответствие с действащия медицински стандарт "Спешна медицина". Прогнозната стойност на поръчката е 4,320 млн. лв. без ДДС за срок от 3 години, считано от датата на подписване на договора. За сравнение, прогнозната стойност на предходната ОП със същия предмет е била в размер на 5,4 млн. лв. без ДДС за 3-годишен срок. След изтичане на законоустановения срок от 3 работни дни и в случай, че обществената поръчка не бъде избрана за обект на предварителен контрол, същата ще бъде публикувана на електронната страница на МЗ в раздел "Профил на купувача", както и в Регистъра на обществените поръчки към АОП, уточняват от ведомството на Николай Петров”, пише изданието.