От печата: Здравната каса трупа рекордни дългове към клиники в чужбина

Дълговете на здравната каса към болници в Европейския съюз са вече 175 млн. лв., става ясно от стенограма на заседание на надзорния съвет на НЗОК, цитирана от „Сега“. По думите на надзорниците Касата не може да ги покрива и се обмисля вариантът да се искат средства от държавния бюджет, тъй като очакванията са задълженията да растат и да се просрочват. Последно от касата бяха съобщили през есента, че дълговете са 146 млн. лв. Голямата част от тях са за спешно и неотложно лечение на българи в ЕС, пише още изданието.

„Сега“ съобщава, че 60-70% от разходите са за българи, получили спешна или неотложна помощ в ЕС - след инфаркти, инсулти и катастрофи. Те постъпват за лечение в местните болници, а след това НЗОК трябва да възстанови средствата, начислени по цените на европейските клиники, т.е. много по-скъпо, отколкото се плаща у нас. През 2015 г. за спешно лечение са постъпили около 47 000 иска от чужди клиники. Около 20 на сто от разходите са за българи, които живеят в ЕС, но са осигурени у нас - например дипломати. Най-малък е разходът за планово лечение. През 2015 г. за такова в ЕС за заминали 477 души по линия на касата.

От Касата посочват, че макар и малък процент, има българи, които работят в ЕС, често и нелегално, но плащат дължимите си вноски тук, за да получат европейска здравна карта. Тя е със срок 1 година, т.е. веднъж издадена, гарантира, че пациентът ще получи помощ в ЕС, тъй като е осигурен тук и НЗОК ще плати. Българите обаче спират да плащат вноските си тук, но се лекуват безплатно там, където работят. По данни на касата това са 1-2% от случаите, съобщава медията.

В окръжния съд в Шумен започна гражданско дело срещу местната болница - синът на жена, починала от марсилска треска, е предявил иск за 100 000 лв, пише „Труд“. Валентин Ганчев съди здравното заведение за неправилна диагностика и ненавременно лечение. Фаталният инцидент с майка му Снежанка (62 г.) станал през лятото на 2014 г.

„Труд“ информира и за радикалното решение на зам.-кмета на Пловдив Розалин Петков за спасението на местната белодробна болница, информира „Труд“. Идеята е тя да се слее с многопрофилната "Свети Пантелеймон".

„Белодробното заведение "Кудоглу" фактически не функционира от април 2015 година и в момента там работят само един лекар - доктор Странджев, и един счетоводител. Над 8 милиона лева е инвестирала общината за периода 2014-2015 година с цел да бъде оздравено дружеството, но няма яснота какво точно се е случило. В мотивите за решението за сливане се казва, че "се наблюдава трайно влошаване на всички икономически показатели и се наблюдава финансова дестабилизация"“, пише вестникът.

Над 500 000 души по света са починали от рак заради финансовата криза през 2008-2010 година, съобщава пък „Стандарт“. Кризата е довела до висока безработица и съответно до намаляване на възможностите за здравно осигуряване на повечето хора. Изследването показва увеличение на смъртните случаи от рак на всеки процент увеличение на безработицата и на всеки спад на разходите за здравни грижи, пише медията.

Според изследването икономическата криза се свързва с над 260 хиляди смъртни случая от рак само в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие между 2008 и 2010 година, отбелязва авторът му Махибен Марутхапу от Imperial College London. По негови изчисления в световен мащаб жертвите може да са до 500 000. Само в ЕС са регистрирани допълнителни 160 хиляди случая, а в САЩ са 18 хиляди.