От печата: Идеите на НЗОК, проблемите с болничните, нужда от лекари

„Надзорният съвет на НЗОК решил за година касата да спре да плаща за нови скъпи лекарства.” Това пише днес „Дума”, като цитира управителя на НЗОК Камен Плочев, който по искане на депутати от БСП бе изслушан вчера от парламентарната комисия по здравеопазване. „Още в началото на месеца се заговори, че лечението на малко пациенти с иновативни терапии поглъща все по-голям ресурс. НЗОК получава бюджета от МФ, вие - депутатите, сте в правото си да отмените това решение, каза Плочев. Той отказа категорично да коментира пред журналисти въпросните идеи”, пише изданието. „Идеята влиза в разрез с идеята на МЗ да поема състрадателното лечение, като се плаща лечението на тежко болни със скъпи лекарства, които още не са пазара, коментира проф. Георги Михайлов, депутат от БСП. Той припомни, че подобни действия са правени преди време в Румъния, но ефектът бил дори отрицателен. Пред ДУМА проф. Михайлов бе категоричен, че депутатите от БСП категорично ще се противопоставят на подобна идея.”, допълва изданието.

И още: „Като друг проблем Плочев изтъкна това, че включените в основния медицински пакет услуги са много и парите за тях не стигат. Затова идеята е касата да плаща за основни дейности, а останалите, например високотехнологичните, да не плаща. Предложението наподобява неотдавнашната идея на Петър Москов за разделяне на медицинския пакет услуги на основен и допълнителен, която претърпя крах в съда”.

Проблемите с болничните листове продължават да фокусират вниманието на пресата. „24 часа” пише: „11 893 съмнителни болнични листове е оспорил Националният осигурителен институт само през първите 6 месеца на тази година. За същия период лекарските комисии са се произнесли по 8649 случая. Отменените болнични обаче са едва 2174, показва статистика на НОИ.” Ежедневникът припомня, че болничните листове се отменят само ако при издаването им лекарят е нарушил наредбата или е допуснал техническа грешка.

„При приемането в НОИ на данните от издадените болнични се извършват автоматични проверки дали вписаният уникален номер съответства на предоставения на съответния лекар или болница. Така се засичат всякакви формални неточности.

От НОИ правят автоматични контролни проверки, свързани с лечебни заведения, за които е установено, че издават значителен брой болнични листове или такива с голяма продължителност на временната неработоспособност за определени заболявания.

Обжалването на болничен лист, издаден от лекар или лечебно заведение, се прави пред лекарски консултативни комисии (ЛКК), а когато се обжалва издаден от ЛКК - пред ТЕЛК.

От данните, които постъпват в НОИ обаче, не може да се направи оценка на заболяване, което да налага издаването на болничен лист, или дали неговата продължителност съответства на нужния период за възстановяване на работоспособността”, четем още във вестника.

Информация за недотиг на лекари откриваме в „Земя”. Само че проблемът не е у нас, а в Африка. „В Африка ще има нужда до 2030 г. от още 11 млн. лекари, медицински сестри и учители, за да бъде предотвратен „социално-икономически катаклизъм”, който ще принуди милиони хора да емигрират, алармира Детският фонд на Обединените нации (УНИЦЕФ), цитиран от Ройтерс.

Тези 11 млн. специалисти ще са нужни на континента да се справи с нарастването на населението си, тъй като за следващите 13 години броят на децата там се очаква да се увеличи от 170 млн. сега на 750 млн.”, пише всекидневникът.

„В изследването се казва още, че трябва да бъдат построени още училища, както и че следва да бъдат обучени още учители, лекари, медицински сестри и здравни работници, които да бъдат насърчавани да остават по местата, където живеят, и да не се местят в големите градове или чужбина”, допълва публикацията.