От печата: НЗОК вдигна ръце от контрола над онколекарствата, болници пред фалит, промени в работата на тел. 112

Въпреки постоянния ръст на преразходите на онколекарства здравната каса се отказа от още една мярка за контрол. Така “Сега“ определя вчерашните новини след заседанието на Надзорния съвет на фонда. "Болниците няма да бъдат задължени да използват смесителни системи за приготвяне на медикаментите за химиотерапия", съобщи вчера подуправителят на НЗОК Димитър Петров. Вместо това догодина ще има текст в Националния рамков договор, че болниците "са задължени да прилагат планиране с оглед оптимално недопускане на излишъци на лекарствата, които се изхвърлят", посочва изданието и припомня - до вчера от касата искаха да задължат онкоклиниките да си купят полуавтоматизирани смесителни системи за лекарствата за химиотерапия.  Вестникът цитира и позиция на центъра за защита правата в здравеопазването, според които че въвеждането на изискването за смесители се прави, за да се облагодетелстват вносителите на подобна апаратура. Тя струва между 150 и 200 000 лв., отделно поддръжката месечно е между 10 000 и 15 000 лв. Заради тези разходи депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов също нападна касата и обяви, че подобни покупки ще "съборят болниците". Клиниките обаче успяха само за първите 4 месеца на годината да похарчат 109 млн. лв. за онколекарства, което е почти половината от бюджета за 2017 г., който е и увеличен с 15 млн. лв. спрямо м.г. Касата пък върви към 100 млн. лв. дефицит само по това перо и наскоро бяха обявени фрапиращи разлики в стойността на един онкоболен в различните клиники, които варираха от 2500 до почти 20 000 лв, пише още по темата „Сега“.

Част от вестниците обръщат внимание на проблемите в някои лечебни заведения у нас.

Специализираната болница за онкологични заболявания в Благоевград е на ръба на фалита и до края на годината може да спре работа, което ще остави хиляди пациенти от Югозапада без лечение, съобщава „Стандарт“, цитирайки хирурга д-р Владимир Таковски. Причината е тежкото финансово състояние на здравното заведение, обясни той. В момента има наложен лимит от здравната каса от 15 000 лева за хирургичното отделение на онкологията. Другият проблем е огромното текучество на кадри - лекари и медицински сестри. Ако процесът не спре, болницата няма да може да покрие минималните изисквания за здравен персонал и догодина няма да може да сключи договор със здравната каса. Към момента онкоболницата има вече похарчени 310 000 лева за лекарства. Тази сума е надхвърлила лимита на здравното заведение, предвидено от касата, от 25 000 лева, допълва ежедневникът.

Електроразпределителното дружество ЕВН обяви, че ще запорира банковите сметки и други вземания на старозагорската УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович", информира в днешния си брой „Труд“.  Болницата не е плащала сметките си за ток и от 2013 г. до сега е натрупала дълг от 3,2 млн. лв. Здравното заведение е най-големият длъжник на дружеството. За да не се стига до риск за дейността му, от ЕВН са решили да пристъпят към принудително събиране на дължимите им пари. „24 часа“ информира, че неонатологията в Добрич пред закриване. Недостатъчните 3,5 щатни бройки остават в отделението по неонатология в добричката болница, а завеждащият го д-р Йовка Тихонова напуска.

„Телеграф“ се спира на предлаганите промени, касаещи тел. 112, от които става ясно, че  линейка ще може да се вика и чрез CMC, както и чрез факс. А хората с увреден слух и говор ще могат да се свързват с тел. 112 чрез специални електронни устройства. Това предвиждат промени в наредба, предложени за обществено обсъждане от Министерството на транспорта и съобщенията. Предлаганата мярка не обхваща всички видове увреждания, определени в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН по отношение на достъпността, но е първа стъпка в тази посока, посочват от транспортното министерство, допълва по темата „Монитор“.

Случаят на проявена агресия над екип в болница „Шейново“ също бива широко отразен в днешния печат. Темата е коментирана и в интервю за „Стандарт“ на д-р Мирослав Зашев, който работи в клиниката по хирургия на болница "Лозенец". „Лекарят и пациентът са от една страна, ние не сме враждуващи. Някои от пациентите искат нещата да се случат веднага. Имаме пациенти в активна възраст - 40-50 г., които за пръв път посещават болница и с гордост заявяват, че са посещавали един път в живота си лекар. Няма как през цялото си съществуване един път да си отишъл на лекар. И какво се случва - човекът здрав, прав, отиде на лекар и нещо го объркаха. Лекарят виновен“, посочва д-р Зашев.