От печата: Надлимитната дейност, дело за смърт на родилка, донорство

Делата, които болниците водята срещу НЗОК за отчетената, но незаплатена надлимитна дейност, е темата на днешния „Монитор“. „Болници са осъдили Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за неизплатени надлимитни дейности. Главницата е 1 млн. лева, съобщи заместник здравният министър Жени Начева, която е и председател на Надзорния съвет на касата. Тя уточни, че решението е минало на всички възможни инстанции и е окончателно. По думите й средствата ще бъдат изплатени, но няма да е от перото за плащания на болниците. Според нея вероятно ще бъдат взети пари от резерва за тази цел. Заведени са още дела за изплащане на надлимитната дейност. Те са за около 50 млн. лева, но все още по тях няма решения и са на различни инстанции, съобщи още зам.-министър Жени Начева. Тя изчисли, че ако всички лечебни заведения решат да подадат искове за изплащане на надлимитните дейности от страна на НЗОК, таксите и неустойките по делата ще бъдат за не по-малко от 12 млн. лева, като в това число не влизат главниците, за които биха предприели съдебни действия. Тези въпроси са обсъдили надзорниците на последното си заседание преди седмица“, пише всекидневникът.

„По време на заседанието управителят на касата д-р Дечо Дечев е заявил, че разходите за административни дейности в проектобюджета на финансово-осигурителната институция за догодина е 24 млн. лева. Според него тази сума или части от нея могат да бъдат употребени за въпросните плащания, ако болници осъдят касата. Болниците да имат годишни бюджети. Това пък предлага надзорникът д-р Иван Кокалов от КНСБ, който в Надзорния съвет на касата е от квотата на работещите. Според него така ще им се осигури по-голяма финансова гъвкавост. Този вариант предстои да бъде обсъден занапред. Гарантираният бюджет е твърде рисков за лечебните заведения, ако бъде въведен, коментира пред "Монитор" заместникминистър Жени Начева“, допълва медията.

„24 часа“ съобщава, че дело за смъртта на родилка започва отначало след осем години. „Делото за смъртта на 19-годишната родилка Деяна Георгиева трябва да тръгне отначало заради отводи на заседател и съдия. "Вече загубих надежда, че един ден ще стигнем до края. Делото бе почти на финала в СГС. Оставаха 6-има свидетели, а бяха разпитани 36. Не знам как ще издържа всичко отначало", каза майката на Дияна - Людмила Велинова. 6-има лекари от две болници в София са обвинени, че по непредпазливост причинили смъртта на Деяна. Тя умира на 24.10. 2011 г. от сепсис. Месец по-рано ражда със секцио, но не е отстранена цялата плацента и развива инфекция. Делото е внесено в съда през юни 2017 г. Наскоро заседател си дава отвод заради ангажимент по изборите. После не се явява и е глобен с 500 лв. от съдия Димитрина Ангелова. Преди ден и тя дава отвод с мотива, че заседателят изразил недоверие към нея и процесът е опорочен“, уточнява всекидневникът.

Фатализъм е причина за отказа на близо половината българи да станат донори, съобщава „Труд“. „42% от българите се страхуват да не предизвикат съдбата, ако станат донори на органи. 57 на сто се боят медицинските екипи да не пестят усилията си за спасяването на живота на човек, дал съгласието си за донорство. 34% са на мнение, че "не искат да мислят за фатални неща", затова нито разговарят по темата, нито дават съгласие за донорство. В това вярват по-ниско образованите групи. Данните идват от проучване на "Алфа рисърч", поръчано от Министерство на здравеопазването. То е проведено в периода 21-30 септември чрез 800 интервюта. Изследването беше представено при старта на кампанията "Да! За живот!", който бе даден от здравния министър Кирил Ананиев. Всеки пети има моралнорелигиозни причини да не стане донор. Проучването показва още, че три четвърти от българите биха потърсили възможност за трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи. 74,1% казват, че ако им се наложи - на тях или на техен близък - биха потърсили възможност за трансплантация. 8% не биха се възползвали от трансплантация при нужда“, пише изданието.