От печата: Новият здравен модел, задължителни денонощни аптеки, медицинските стандарти

Проектът на новия здравноосигурителен модел модел на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев е тема на някои днешни всекидневници. „Заплащането на лекарства и лечение в чужбина също може да влезе в основния пакет медицински дейности, който се осигурява от здравната каса, а в бъдеще - и от частните здравни фондове, които евентуално ще конкурират НЗОК. Това предвижда проектът за нов здравноосигурителен модел на министър Кирил Ананиев. Основната цел е да се премахне монополът на касата, но при запазване на 8-процентната здравна вноска. Всеки български гражданин ще избира дали да остане в НЗОК, или да се прехвърли към частен фонд. А след година може да смени фонда или да се върне към държавната каса. Хората, които не са пожелали фонд, остават осигурени в НЗОК“, пише „24 часа“.

„Частните фондове няма да имат право на селекция, т.е. няма да връщат нито един човек, който желае да се прехвърли към тях. Но ще могат да избират с кои болници, медицински центрове, зъболекари и джипита да сключват договор. Условието е те да са така подбрани, че да осигуряват покритие в цялата страна, с което да гарантират, че техните членове ще получават достъпни и своевременни услуги. В допълнение хората, които изберат частен фонд, ще доплащат фиксирана потребителска такса, чийто размер още не е определен. Целта е тя да ангажира потребителите в контрола по качеството на предоставяните медицински услуги. Договорът между фонда и здравноосигуреното лице ще бъдат за срок не по-малко от година. След това при желание човек ще може да смени фонда или пък да се върне към НЗОК. При евентуално изпадане на застрахователния фонд в несъстоятелност пациентите автоматично ще се прехвърлят към здравната каса, ако не изберат друг фонд“, допълва медията.

„Труд“ информира за промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, през който ще бъдат направени допълнения и изменения на общо 15 закона, свързани с здравната система в България. „Една от основните промени, свързана с осигуряване на оптимален достъп на населението до лекарства, трябва да се случи чрез създаване на Национална аптечна карта и чрез законова възможност за денонощен достъп до аптеки. За целта ще се идентифицират области, общини и населени места, в които има недостиг на тези търговски обекти. За осигуряване на денонощен достъп до медикаменти, ще се осигурява денонощна работа по график, изготвен от съответната РЗИ. Предвижда се въвеждане на забрана един и същ търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с медикаменти с цел осигуряване на конкуренция между участниците на пазара в тези области“, пише изданието.

„Сега“ съобщава, че от МЗ все още се бавят с изготвянето на медицинските стандарти. До момента в Министерството на здравеопазването са изготвени работни варианти на 42 медицински стандарта и на 9 стандарта по дентална медицина, по 46 от тях са предоставени становища, въз основа на които се налагат корекции, вече коригирани са 20 проекта на медицински стандарти. Все още се работи по изготвяне на проекти на медицински стандарти по 10 специалности.

„Според законови промени от м.г. след приемането на нови стандарти лечебните заведения - около 14 000 лекарски практики, медицински центрове и болници, ще имат време до края на 2019 г. да приведат дейността си в съответствие с тях. Новата агенция "Медицински надзор" ще проверява по график дали те отговарят на изискванията, при несъответствие ще издава предписания, а ако те не са спазени - ще отнема лицензи на цели болници или за отделни дейности. Това значи, че за да имат лечебните заведения пълния срок, за да отговорят на стандартите, МЗ трябваше да ги публикува до 1 юли този година. Това обаче не е факт - "проектът на Наредба за утвърждаване на медицинските стандарти е в процес на изготвяне и след финализирането й ще бъде публикувана за обществени консултации. В края на юли ще бъдат качени на сайта на МЗ за обсъждане медицинските стандарти по специалности, които са обвързани с дейностите, които НЗОК заплаща", пише изданието като се позовава на отговор от МЗ.

"Срокът, заложен в закона, е до 6 месеца, което дава възможност и за по-кратки срокове. Следва да се има предвид, че промяната в нормативната уредба е и в това, че всички стандарти ще бъдат утвърдени с една наредба, а не както досега - с отделна наредба за всеки стандарт. В този смисъл целта на разработването на нови стандарти е по-скоро да се прецизират определени текстове с оглед факта, че със стандартите се регламентират трайно утвърдени и общоприети изисквания, продиктувани и мотивирани с медицинска целесъобразност. Също така се цели и да се актуализират някои положения с оглед новостите в медицината, без да се правят големи промени в изискванията за изпълнение на дейността", обясняват още от МЗ.