От печата: Отново за паралелния износ на лекарства, обучението на младите медици, 40% от лекарите ни в пенсия до 5 години

Проблемът с паралелния износ на лекарства продължава да намира място в печата.
"24 часа" предоставя интервю с изпълнителния директор на "АстраЗенека" за България и председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Зоя Паунова. „Ние, а предполагам и другите компании, доставяме количества, които надвишават нуждите на българския пазар, но въпреки това понякога лекарствата не могат да бъдат намерени в аптечната мрежа. Ако тези дефицити застрашават живота и здравето на българските граждани, според Договора за фукциониране на ЕС държавата може да се намеси и да въведе ефективни мерки за контрол на износа на лекарства, за да бъдат защитени животът и здравето на българските пациенти. Лекарственият регулатор трябва да разполага с ресурс да мониторира наличността на медикаментите в страната и да анализира евентуалния риск от недостиг на препарати при експорт”, посочва тя.

Вестникът публикува и интервю с директора на СБАЛ "Свети Лазар" Валентин Николов, който коментира основните проблеми на здравната система.
В момента управляващите здравната система се заемат с пръстовия отпечатък в болниците. Това ни е най-малкият проблем,отбелязва Николов. Според него много по-сериозен е фактът, че новите медицински кадри вече не могат да разчитат на приемственост в обучението и навлизането в професията. Тази нишка е отдавна изгубена. Трябва да направим всичко възможно младите да искат да останат. Ако не ги обезпечим, докато дават 11 г. от живота си, за да учат, как ще останат? Те искат правила, да са сигурни, че вложените години и средства един ден ще им се върнат, категоричен е Николов. Той коментира и състоянието на общинските болници, като посочва, че те са излишни. В София вече има достатъчно частни лечебни заведения, в които сивата икономика не може да вирее и които могат да лекуват хората чрез здравната каса. Няма нужда всички чрез данъците си да плащаме за общински ДКЦ и болници. Логично е да има приватизация за тях, общината и без това губи от тях. Университетските и областните болници пък трябва да работят на бюджетно финансиране, смята Николов. 

Между 30 и 40 на сто от българските лекари ще се пенсионират в следващите пет години. Това обяви ректорът на Медицинския университет във Варна проф. Красимир Иванов след среща на ръководителите на висшите медицински училища със служебния министър на образованието проф. Николай Денков, информира „Труд”. Те бяха единодушни, че поради тревожната тенденция трябва да се разработят стимули студентите по медицина да остават да работят у нас, а не да опитват реализация в чужбина. Ще се търси начин за това съвместно с министерството на здравеопазването и на финансите.

„Сега” се спира на инициативата, при която на бременните ще бъдат закачвани значки с цел да бъдат разпознавани в градския транспорт. 3 000 значки "Бебе на борда" и книжки със съвети за бременните жени се раздават вече в метрото. Интересът към инициативата бил много голям и ще се изработват още значки и книжки, са посочили от общината пред медията. Кампанията е на общината, "Метрополитен", АГ болница "Шейново" и магазин за бебешки стоки, който е и неин спонсор. Значките и книжките могат да се вземат от днес от касите за продажба на билети в софийското метро. Идеята е заимствана от Лондон.

Близо 380 пъти напразно са били разкарвани екипите на Центъра за спешна медицинска помощ в Кюстендил. През последната година те са реагирали на общо около 22 000 повиквания, като 17 230 от тях са били спешните, информира „Стандарт”, цитирайки директора на кюстендилския спешен център д-р Анелия Георгиева. 

Вестниците отразяват и изследването на Евростат, свързано с харчовете за здравеопазване. България е държавата в Европейския съюз, която отделя най-голям процент от парите за здравеопазване за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки. За разплащания с тях страната ни е заделяла над 42 % от средствата, определени за здраве, пише „Монитор”.