От печата: Парите в сектора, лимитите за лъчелечение, детската смъртност

„Имайки предвид, че публичните средства в здравеопазването са част от консолидирания бюджет на държавата, те могат да са толкова, колкото той позволява. Такава е фискалната система на България. Необходими са конструктивни и единни предложения на ръководството на лекарския съюз за оптимизация на процесите и за включване на допълнителни средства извън публичните, които не се влияят от фискалния резерв, за да дадат свеж въздух на системата чисто финансово”. Това казва в интервю за „24 часа” новият председател на УС на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

По думите му, тези средства могат да дойдат от различни места, като например доброволни здравни и застрахователни фондове. „В момента те са включени само формално в системата. Финансират процент от клиничната пътека, която заплаща здравната каса”, посочва той и отбелязва: „Преди да говорим за допълнително финансиране, трябва да се фиксира какъв процент от средствата ще отиват за медицински дейности, лекарства, импланти и т.н. Докато това не се направи, постоянно ще имаме натиск от една сфера върху друга. В момента наблюдаваме как неудържимо расте финансирането за лекарства за сметка на натиск върху дейността

Заплащането за дейност финансира богатството на държавата откъм медицински специалисти. Ако все повече притискаме дейността, все по-малко лекари и медицински специалисти ще има в България”.

„Сега” се спира на станалия известен преди дни проблем с лимитите върху лъчелечението. „За провеждане на лъчелечение по най-скъпите пътеки с най-модерната апаратура ще се иска специално разрешение от районната здравна каса за всеки пациент, съобщиха от НЗОК. От тази година е в сила „разрешителен режим” за диагностика и лечение по 3 от най-скъпите пътеки в тази област - модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания, радиохирургия и радиохирургия с кибернож, а също и за изследване с ПЕТ скенер”, пише вестникът и припомня: „В момента на подобен режим е изследването с ядрено-магнитен резонанс. Ако лекар в доболничната помощ смята, че то е необходимо на пациента, се пише писмо до районната каса със съответната медицинска мотивация и ЯМР се прави само ако касата позволи. Касата от години е въвела това изискване, тъй като изследването е скъпо. Това е мотивът и сега при най-скъпото лъчеление, тъй като има случаи на злоупотреби”.

„От гилдията на лъчетерапевтите вече се оплакаха, че касата е въвела лимити за този вид медицинска помощ, при положение че досега такива нямаше. По този повод от касата отвърнаха, че „има значително увеличение в обемите дейности, включени в клиничните пътеки за лъчетерапия през 2018 г.” За модулираното лъчелечение за тази година е предвидено да се платят 2500 случая - с близо 1000 повече от миналата година. За радиохирургия договореният с лекарския съюз обем е 423 случая при 197 миналата, а за кибернож ще се плати лечението на 30 души вместо миналогодишните 20”, четем още във вестника.

„Монитор” пък отбелязва поредната тревожна статистика за България. „Нивото на детска смъртност в България е два пъти по-високо в сравнение със страните от Европейския съюз. Това съобщи доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) по време на кръгла маса „Здравето на българите през XXI век - тенденции и предизвикателства”.

Детската смъртност в България е 6.5 на 1000 живородени деца, докато в ЕС е 3.6 на 1000 живородени. По думите на доц. Хинков раждаемостта в страната ни намалява, а общата смъртност е доста негативен показател, като в Европейския съюз той е много по-нисък”, пише всекидневникът.

„Болести на кръвообращението заемат най-висок процент за смъртността в нашата страна. България е на девето място от 189 страни по консумация на алкохол, а по тютюнопушене сред жените е на 12-о място.

Естественият прираст бележи все по-голям спад и нашата страна постепенно губи своето население, но има трайна тенденция за повишаване на средната продължителност на живота”, четем още в изданието.