От печата: Програмата за донорство, лекари бъркат лаймската болест с грип, проблемите на хората с деменция

Публикуваният вчера на интернет страницата на МЗ проект за Национална донорска програма намира място на страниците на почти всички днешни вестници. „Сформиране на Национален координационен съвет, увеличаване броя на координаторите по донорство, обучения, обновяване на нужната апаратура, лично участие на директорите на болници за откриване и поддържане на донори, включване на теми за трансплантацията и донорството в учебните планове на средните училища. Това са част от промените, които предвижда проектът на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2019-2023 г.“, информира „24 часа“.

„Ще се определят 6 регионални координатори, които ще проследяват донорските ситуации по региони и всеки месец ще отчитат пред съвета причините, поради които не се подават потенциални донори от болниците там. Освен тях ще има 30 областни координатори, сред тях 3-ма за София. Те ще отговарят за всяка една болница в областта. За подобряване на подготовката им, както и тази на лекарите от интензивните и спешни отделения за идентифициране на потенциални донори периодично ще се организират обучения. Те вече започнаха - само преди 2 седмици водещ испански професор от университета в Барселона бе у нас и проведе двудневно обучение на 38 специалисти. Испания е сред световните лидери в трансплантациите“, допълва медията. Изданието уточнява, че становища и мнения по проекта на програмата могат да се подават до 30 август, а след отразяването им, финалният вариант ще премине през междуведомствено съгласуване, преди да се внесе за обсъждане в Министерския съвет.

„Монитор“ съобщава, че лекари обърквали лаймската болест с летен грип. „Причината е в първоначалните сходни симптоми. Така лечението на борелиозата, както е другото наименование на инфекцията, се забавя, съобщават вирусолози“, пише изданието. „Общо неразположение с повишаване на температурата, втрисания и болки в ставите са симптомите на лаймската болест. Те са типични и за летните зарази, причинявани от рино- и аденовируси. Точно затова и някои доктори могат да не се досетят, че става дума за лаймска болест, особено ако пациентът не се е сетил да им покаже червеникавото петно с радиални кръгове, което е оставил заразеният кърлеж. За разлика от него, ако членестоногото не е инфектирано, то оставя само еднородно розовочервено петно“, уточнява всекидневникът.

„Шест са потвърдените лабораторно случаи на заболяването през изминалата седмица. Всички те са след ухапване от заразен кърлеж. От началото на годината към момента те са общо 234. За същия период през изминалата година са регистрирани 349 случая, показват данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания. Заразата не се предава от човек на човек и болният не е опасен за околните“, допълва медията.  

„Сега“ съобщава, че по експертни изчисления на гражданско сдружение "Алцхаймер България" засегнатите от деменция у нас са 109 хил., като две трети от тях са с диагнозата Алцхаймер. „Всяка година с незавидната участ се сблъскват нови 3 000 семейства. Предполага се, че 25 000 са с ранна форма на заболяването, но не са диагностицирани поради всеобщата заблуда, че проблемите с паметта са нормална проява на напредналата възраст. Специализираните домове за дементно болни и центровете от семеен тип са с общ капацитет около 1000 души, а това означава, че държавата подкрепя само към 1% от хората с прогресиращ и необратим упадък на личността. Диспансерно наблюдаваните пък са по-малко от 400, тъй като лекарите не са финансово мотивирани да го правят, а джипитата нямат право да дават направления за специалист на диспансеризирани. Дневните центрове се изчерпват само с един-единствен, открит неотдавна в Пловдив“, пише медията и уточнява, че в комплекса има едва 30 места за настаняване, а в листата на чакащите са над 300 нуждаещи се от Пловдивска област.

„Често дегенеративните мозъчни промени са съпътствани с други заболявания - сърдечни, бъбречни, сериозни здравословни проблеми, които имат нужда от болнично лечение. Лечението на другите здравословни проблеми обаче се оказва най-трудното - поради скъсаната връзка между институциите общинските болници не приемат дементно болни, тъй като тези хора се нуждаят от непрекъснато обгрижване и помощ. "При нас попадна жена с деменция и прясно ампутиран крайник. Беше ад, крайникът й започна да гнои. От болницата отказаха да я приемат. Влязохме в порочен кръг, от който няма излизане. Накрая с 300 зора успяхме да я прехвърлим в болница. Справяме се само със съпричастността и милосърдието на колегите от частните болници", разказва психиатърът д-р Гергана Константинова от "Свети Георги" пред всекдиневника.