От печата: Смяната на Плочев, разследването в ИАМО и 5-звездни линейки

С 11 гласа "за" и 7 "против" парламентарната здравна комисия реши да прекрати предсрочно мандата на управителя на здравната каса проф. Камен Плочев, пишат днешните вестници. Още днес решението на здравната комисия ще бъде внесено в деловодството на Народното събрание и освобождаването на проф. Плочев ще се гласува в пленарната зала. След това административната процедура се завършва от Надзорния съвет на НЗОК - той е подписал договора му за управление и само той може да го освободи, като това ще стане още на първото заседание на надзора след решението на парламента. "Това ще задвижи процедурата по избор на нов шеф на НЗОК. От този момент парламентът ще разполага с един месец, за да избере нов председател", обяснява д-р Даниела Дариткова, шеф на ресорната парламентарна здравна комисия, цитирана от "24 часа". По думите й от ГЕРБ към този момент нямат предложения за нов шеф.

„Труд“ акцентира върху разследването на прокуратурата в Изпълнителна агенция "Медицински одит". „ИАМО, наричана още Медицинския ДАНС, не е разследвала 11 смъртни случая през 2017 г., сред които 6-7 на бебета. Един от тях е за пострадал и починал мъж при катастрофа, чието тяло е било освободено от болница, без да е извършена аутопсия. Друг фрапантен смъртен случай е на мъж, който бил приет с емболия, но медиците не са реагирали адекватно. За нито един от тези случаи прокуратурата да е била уведомявана, а в същото време ИАМО, която трябва да разследва, е приела, че са маловажни“, пише изданието.

Резултатите от проверката на Върховната административна прокуратура (ВАП), извършена по сигнали на граждани, показват не само умишлени нарушения, но и престъпления. "През последните 3 години ИАМО е имитирала административно-наказателна дейност, а на практика не е вършила нищо", коментира вчера говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

„Труд“ допълва, че прокуратурата ще разследва проф. Златица Петрова и предшественика й за престъпления. "Не става дума за административна небрежност, а за умисъл", добави Арнаудова, цитирана от вестника.

Разследване на „Телеграф“ пък показва, че линейките по морето дерат пациенти по 7 лв. на километър, а 100 евро е цената на превоз от Слънчев бряг до Бургас. „Над 100 евро струва линейка с екип реаниматори, която транспортира пациент от Слънчев бряг до Бургас. Ако в нея няма доктор, цената пада наполовина, показа проверка на „Телеграф“.

Според вестника частните клиники в Бургас работят с официални тарифи, които почти не се различават от тези на колегите им в Слънчев бряг. „125 лв. струва транспортът с линейка от курорта до Бургас без лекари, а с екип реаниматори цената вече набъбва на 225 лв. За преглед и лечение се плаща допълнително. За събота и неделя и останалите почивни дни тарифите са надути почти двойно. За частна линейка от Бургас до Съни то през уикенда се плаща 190 лв., а за придружаващи медици още 150 лв. За преглед и лечение се плаща допълнително“, пише „Телеграф“.

„Банкеръ“ пък съобщава, че лимитът на обезщетенията, които се изплащат при лекарски грешки, ще бъде намален, цитирайки проекта на Постановление за приемане на Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, публикуван за обществено обсъждане в четвъртък (14 юни) от Министерството на здравеопазването.

„Според приложения към проекта доклад на ресорния министър Кирил Ананиев, промяната се налага, тъй като предвидените в Кодекса за застраховането размери на минималната застрахователна сума са твърде високи, при положение че е задължително застраховането на всички лица, упражняващи медицинска професия“, пише седмичникът.

Измененията предвиждат диференциране на медицинските специалности в зависимост от вида на изпълняваната дейност (вида на лечебното заведение, в което се осъществява дейността) и присъщия на дейността риск в три групи. Практиката показва, че рискът от увреждане е различен при различните медицинска специалности - най-високорискови специалности например са хирургията, акушерството и гинекологията, ортопедията и травматологията. Диференцирането на медицинските специалности и на видовете дейности в зависимост от риска е възприето в редица държави членки на Европейския съюз, сред които са Словения, Финландия, Полша и Испания.

Така, ако наредбата бъде приета, минималната застрахователна сума за професионалистите ще бъде между 30 хил. и 150 хил. лв., а лимитите ще бъдат от 120 хил. до 600 хил. лв., в зависимост от вида лечебно заведение, в което се упражнява медицинската дейност, и от рисковата група, в която попада медицинското лице, пише още „Банкеръ“.