От печата: Фондът за лечение на деца в НЗОК, профилактични прегледи проформа и затвореното УНГ отделение в Добрич

Още от 1 януари фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина ще се влеят в НЗОК. Това съобщи зам. здравният министър д-р Бойко Пенков, цитиран от „Дума“. Според изданието идеята е в новия бюджет, който ще бъде гласуван за 2019 г., да бъдат предвидени тези промени, а експертите към тези структури да продължат да работят по случаите и да подпомагат дейността на администрацията. „Вероятно ще бъде ликвидиран Общественият съвет към фонда за лечение на деца, тъй като самата каса е обществена институция и има Надзорен съвет, в който държавната квота е по-малка от обществената“, подчертава медията. „Проблемът в момента не е толкова като възможности да се финансира такъв тип дейност, а е остарялата нормативна база, която трябва да бъде променена във връзка с допускането на лекари от други страни за извършване на лечебна дейност в България, коментира Пенков. Той припомни, че ако водещ професор дойде в България, трябва да стане член на Лекарския съюз за 10 дни“, допълва „Дума“.

„Монитор“ алармира за лекари без необходимата специалност, които правят профилактични прегледи в предприятия и фирми и пропускат заболявания. „Онколог от голяма столична болница открива рак на гърдата на жена, дошла от провинцията на профилактичен преглед в София. Оказало се, че заболяването е факт, независимо че само преди няколко месеца на нея са й направени прегледи по месторабота. Впоследствие се оказва, че докторът няма специалност медицинска онкология“, пише изданието.

„Имаме два сигнала за формално извършени профилактични прегледи, които работодателят осигурява чрез наети лекари и здравни заведения по предписание на службите за трудова медицина“, казва председателката на „Заедно с теб“ Пенка Георгиева пред „Монитор“. В единият от тях ставало въпрос за анестезиолог, непрактикувал лекарската професия пряко с пациенти от години, който е бил нает да прави ехографски прегледи на щитовидната жлеза на работници. Другият случай бил с лекар-гинеколог, който почти цял живот е работил като администратор. Той също от години не е практикувал лекарската професия, но с него е бил сключен договор да прави профилактичните прегледи на жените в голяма фирма. „Целта на тези профилактични прегледи е не работодателите да отчетат дейност, защото Законът за безопасни и здравословни условия на труд ги задължава, а да се открият заболявания, ако има такива и лечението да започне колкото е възможно по-скоро“, подчерта Георгиева.

„Монитор“ съобщава и за затворено отделението "Уши, нос, гърло" в болницата в Добрич, което няма да работи до 15 септември. От болницата уверили, че след този период отделението ще функционира отново и то няма да бъде затваряно за постоянно. „Преди броени дни стана ясно, че област Добрич е на дъното на "класацията" по осигуреност с лекари в страната, сочат данните на териториалното статистическо бюро Североизток. В края на 2017 г. общо за страната осигуреността е 42,7 на 10 000 души от населението, като най-нисък е показателят за областите Кърджали (26,4 на 10 000 души от населението) и Добрич (27,2)“, пише всекидневникът.

Изпълнителният директор на СБАЛССЗ "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев пред „24 часа“ разказва за най-драматично протичащото заболяване в кардиологията – аневризмата на аортата и средствата за овладяването му, а пред „Труд“  представя своята визия за здравеопазването.

„При модела с лично участие говорим за максимум 20 %, които ще са различни в зависимост от тежестта на пътеката, или от цената на услугата. Това няма да натовари хората повече. Но има три страхотни ефекта. Първият е контролен -щом като вадиш пари директно от джоба си , ще се замислиш дали това, което някой лекар ти предлага, да го приемеш веднага, или да не се консултираш и с още един доктор. Ще се замислиш и дали е нужно въобще. Вторият ефект е възпитателен, защото сериозно започваш да мислиш за здравето си, защото ще трябва да извадиш от джоба си, ако се налага. Далеч съм от мисълта, че това ще превъзпита целия български народ и той ще спре да се храни нездравословно, ще започне да спортува по четири пъти седмично... Не съм идеалист, но оттук трябва да се започне. Третият ефект е върху застрахователните дружества, или върху осигурителните фондове. Засега те са само корпоративни - застраховат тоя персонал, с предварителната уговорка, че връщат еди колко си процента, еди къде си“, казва проф. Начев пред „Труд“.