От печата: Цени на медицински изделия, профилактични прегледи, цени на лекарства

„Цените на кардиологичните импланти, стентове, клапи, протези в новия реимбурсен списък са намалени с 15 до 70% еднолично от здравната каса. Това пишат в позиция до директора на НЗОК проф. Камен Плочев от Българската асоциация на търговците на медицински изделия (БАТМИ), в която членуват представителите в България на 40 от водещите производители в света”, четем днес в „24 часа”.

„Доплащането за някои видове медицински изделия, които досега са били безплатни, ще е от порядъка на 200 лв., но за други и над 10 000 лв., като за определени може да стигне до 30 000 лв.”, посочва изданието, като уточнява, че според браншовата организация цените в новия списък на НЗОК, приет от надзорния съвет на 30 март и в сила от 1 април 2018 г., не са били обект на договаряне с тях, каквато е практиката по принцип.

„Според фирмите „маркетинговото проучване на НЗОК в някои европейски страни” може да е подвело касата, тъй като се сравнява с различни системи на финансиране на медицинската дейност. В Германия фондовете покриват цялостното лечение до определена сума, а болниците имат избор какви медицински изделия да използват. Във Франция системата е с доплащане чрез допълнителни публични и частни фондове. Освен това производителите имат право да определят условия за конкретния пазар според принципите на свободната търговия според обем, финансов риск, условия на отложено плащане и др. и макар те да са дискриминационни спрямо по-малките пазари, са част от свободната търговия, пишат още от БАТМИ. Посочените от НЗОК данни за по-ниски цени по фактури на някои изделия пък са изключения, допълват оттам”, пише още вестникът.

„Монитор” се спира на профилактичните прегледи у нас. По данни на НЗОК, цитирани от изданието, българинът се е отказал от профилактични прегледи за 5 133 577 лева през 2017 година. Всяка година между 4 и 6 млн. лева от бюджета й по перо „Профилактика” остават неусвоени, защото хората не се явяват и не се ползват от това свое право, пише изданието.

„Предвидените средства за профилактични прегледи за 2017 г. са били в размер на общо на 56 134 805 лева. НЗОК се изплатила на лекари, лаборатории и центрове за образна диагностика 51 001 228 лв. за общо извършени 4 674 047 прегледа.

На практика обаче това не означава, че от това свое право са се възползвали 4 млн. българи, а напротив. Те са не повече от 3 милиона, но явилите се при лекаря са си правили повече от един профилактичен преглед в рамките на това, което им се полага за календарната година”, четем във вестника.

„От 50 до 200 лева варира глобата за неявяване на профилактичен преглед. По данни на касата през годините няма нито един санкциониран, независимо, че хората, на които им се полагат безплатни профилактични прегледи, са много”, уточнява още „Монитор”.

„Телеграф” пък съобщава, че всеки втори българин със социално значимо заболяване, като например хипертония, не си пие редовно лекарства. „Оказва се, че причината за това е финансова. Данните бяха изнесени от Управителния съвет на асоциацията БГ ФармА”, информира всекидневникът.

„Хората с хипертония у нас са най-голямата група от пациенти - почти 2 млн. души се оплакват от високо кръвно налягане, като повечето от тях са над 50 години. Проблемът е, че когато това състояние не се контролира, в рамките на 4-5 години човек може да попадне в болница заради инфаркт или инсулт. Лечението на тези две диагнози гълта сериозни средства, защото се налага здравната каса да плаща за много по-скъпо струваща терапия, обясниха експертите”, допълва публикацията.

„Средно около 8 млрд. лв. са нужни за нормално функциониране на здравната система в България на този етап. Държавата осигурява около 51% от тези средства. Високият процент доплащане от страна на пациентите на практика компрометира идеята за достъпност до качествена терапия”, пише още „Телеграф”, като цитира членове на БГФармА.

„От асоциацията призоваха за баланс в здравеопазването. От една страна, пациентите да имат достъп до иновативни лекарства, но от друга да се осигури лечение и за най-масовите социално значими заболявания. В момента е налице тежка диспропорция в осигуряването на равен достъп до здравеопазване, тъй като хората, нуждаещи се от иновативни терапии у нас са около 250 хил., а тези със сърдечносъдови - осем пъти повече. В Страните от ЕС лекарствата за тези заболявания се поемат от здравните каси като средният процент на реимбурсиране е 83%. У нас той е една 25%, което води до високо доплащане от страна на пациентите. Така се получава намален до липсващ достъп до лечение по финансови причини, особено на хората в пенсионна възраст”, четем още във вестника.