От пресата: Все повече искат да са лекари и учители, педиатрията, НЗОК спря е-услуга

Тетденциите, показани от Рейтингова система на висшите училища в България, са тема на някои днешни издания. „Има увеличение на студентите в професионалните направления, които дават дипломи с високо търсене на пазара на труда. За последните 5 г. в 5 направления има увеличение на броя на студентите с около и над 30% - "Медицина" (76%), "Военно дело" (60%), "Стоматология" (41%), "Педагогика" (36%) и "Ветеринарна медицина" (26%). Увеличават се и студентите в инженерните направления.В 15 направления обаче спадът е с над 30%. Сред тях попадат и двете най-масови професионални направления - "Икономика" и "Администрация и управление". Подобрява се цитируемостта на научните публикации на българските висши училища. Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и ХТМУ са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science. Едва 20,4% от завършилите Туризъм работят на позиция, изискваща висше образование или заемат длъжност по призвание. На другия полюс са дипломираните по Медицина, Стоматология и Фармация - там процентите са съответно 95,5, 91,8 и 91,4“, пише „24 часа“.

„Капитал“ разчепква проблемите на педиатрията у нас. „Деца могат да се лекуват в почти всички лечебни заведения за болнична помощ по клинични пътеки, предназначени за всички възрасти. Лечебните заведения за болнична помощ, които могат да лекуват деца, са общо 308 при общ брой болници в България 346. Според данните на Националния статистически институт педиатрията е една от многобройните специалности след кардиологията (1747 практикуващи) и акушерството и гинекологията (1742). С детско здравеопазване се занимават 1735 лекари, което е повече от броя на хирурзите. Проблемите в тази специалност, както и в повечето от останалите е, че голяма част от тези лекари са лични лекари, а не работят непременно в клиниките. Освен това специалността е дефицитна, практикуват я множество специалисти в пенсионна възраст, а много малко млади лекари се изкушават да специализират детски болести. Една от причините е, че педиатричните пътеки в болниците бяха най-слабо платените, а в същото време децата биват лекувани дълго и внимателно, което води до задлъжняване на болницата. За прегледи в извънболничната помощ пък личните лекари не получават никакво заплащане от здравната каса освен такса за записан пациент (18 лева годишно и 12 лева за профилактичен преглед). "Лечението на малки деца изисква специална подготовка. Диагностиката се случва доста по-трудно, отколкото при възрастен човек, операциите са много по-прецизни, отговорността е в пъти по-голяма. В същото време работата е изпъстрена с натиск върху екипите от страна на родителите, специалността е зле платена и перспективите за развитие са тесни", коментира млад лекар защо не проявява интерес към детските болести“, пише изданието.

„Монитор“ информира, че НЗОК спря е-услуга заради риск от лесен достъп до чужди лични данни. „Причината се крие в риска от лесен достъп до чувствителни лични данни на пациентите от трети лица. Новата услуга бе стартирана през миналата седмица. Тя позволява на хората, които са здравно осигурени, да направят справка за използваната от тях медицинска помощ през последните пет години. За да се достъпи съдържанието на здравното досие, е необходимо да се въведат единствено собствено име, ЕГН и код за спам. "Ще бъде извършена допълнителна преценка на риска за правата и свободите на субектите на данни и прилагането на конкретни мерки за неговото ограничаване и свеждането му до минимум", се казва в съобщението на НЗОК. На сайта се посочва, че услугата ще бъде възстановена в нов вид веднага след като бьдат предприети посочените мерки“, уточнява всекидневникът.