Официално представят доклада на ЕК за здравеопазването в България

Представителството на Европейската комисия в България ще представи докладите за състоянието на здравеопазването в Европейския съюз през 2019г. и конкретните тенденции в България, съобщиха от представителството. Лектори ще бъдат Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия, и Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. Представянето на доклада ще е в четвъртък в конферентната зала в Дома на Европа в София.

През ноември 2019 г. Европейската комисия публикува доклади, в които се представят профилите на здравните системи в 30 държави. В придружаващия доклад се посочват следните предизвикателства за ЕС: колебанията относно ваксинацията, цифровата трансформация, достъпът до здравни грижи, уменията на здравните работници, продуктовият жизнен цикъл на лекарствата и др.

Докладът за България показа, че очакваната средна продължителност на живота в България се е увеличила с над три години през периода 2000—2017 г., но по-голямото нарастване в други държави — членки на ЕС, увеличава разликата между България и средната стойност за ЕС. Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за умиране, като съществуват значителни различия в здравното състояние според пола, региона и образованието. Заболяемостта от инфекциозни болести, като туберкулоза (ТБ), също продължава да бъде притеснителна.

Докладът припомня, че макар размерът на разходите за здравеопазване да се е удвоил от 2005 г. насам и на глава от населението те да са в размер на 1311 EUR, са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 % от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9,8 %, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания (ДП) от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46,6 % в сравнение с 15,8 % като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване.

Сред констатираните проблеми са още липсата на данни по ключови показатели, която  възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването. „Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание и поради прекомерното разчитане на частните разходи, както и поради намаляващото население в трудоспособна възраст, допринасящо за приходите на социалното здравно осигуряване. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими“, пишат авторите на доклада.