Офталмологията в България между професионализма и компромиса: защо е опасно за пациентите да бъдат преглеждани от хора без медицинско образование

В последните седмици в медицинските среди се разгоря сериозен спор относно ролята и правомощията на оптометристите в България. Експертният съвет по очни болести, оглавяван от проф. д-р Александър Оскар, излезе с ясно и аргументирано становище: оптометристите могат да участват в диагностиката и корекцията на зрението, но само под контрола и ръководството на офталмолог. Становището категорично подчертава, че става дума за клинична рефракция, която не е просто механично измерване, а изисква оценка на цялостния очен статус и медицинска отговорност. Именно затова изписването на оптична корекция трябва да бъде съобразено със здравословното състояние на пациента.

Съгласно становището оптометристите-магистри могат да извършват специализирани изследвания - флуоресцеинова ангиография, периметрия, ост- изследване, съвместно с лекар офталмолог и, когато резултатите от изследването задължително се интерпретират от лекар офталмолог.

„Оптометристите трябва да имат необходимия клиничен опит и подготовка, преди да работят самостоятелно с пациенти. Това се налага от факта, че в практиката ние говорим за клинична рефракция (не за физична) и винаги изписването на оптична корекция трябва да се съобразява с общия очен статус на пациентите“, пише още в становището.

Не са малко случаите в практиката, когато очните лекари са тези, които диагностицират системни заболяния - например захарен диабет. Това няма как да стане от оптометрист.

Особено важно е и предупреждението на експертния съвет, че на този етап оптометристите не трябва да работят с деца – най-уязвимата група пациенти, при които навременната и точна диагностика може да е решаваща за цял живот.

На този фон обаче, проф. д-р Христина Групчева – председател на Българското дружество по офталмология – е изпратила  становище, в което открито защитава и подкрепя оптометристите, настоявайки за разширяване на техните правомощия. Тя представя оптометрията като равностойна професия, способна самостоятелно да извършва клинична рефракция и дори да поема дейности, които пряко засягат диагностиката на очни заболявания.

Тази позиция е не просто спорна – тя е опасна. Опитът да се приравнят компетентностите на оптометристите с тези на офталмолозите подкопава медицинските стандарти и поставя в риск пациентите. В страната ни и без това съществува сериозен проблем с недоверието към медицинската система – подобни компромиси само ще го задълбочат.

Оптометристите имат своята роля. Те са ценни помощници в екипа, могат да участват в измервания, в рутинни прегледи, в определени специализирани изследвания – но винаги под наблюдението и с участието на офталмолог. Това не е подценяване, а гаранция за безопасност. Да им се дават правомощия за самостоятелна клинична практика е равносилно на това медицинските сестри да започнат да извършват хирургични операции.

Изумително е, че именно председателят на Българското дружество по офталмология застава зад позиция, която е против интересите както на пациентите, така и на самите офталмолози. Защото всяка грешка, всеки пропуснат случай на сериозно заболяване ще се върне като удар върху авторитета и доверието към офталмологията като цяло.

Подкрепата трябва да бъде насочена не към изкуствено разширяване на правомощията, а към правилно взаимодействие – оптометристите като помощници, офталмолозите като водещи специалисти и крайна медицинска отговорност.

Пациентите имат право на най-високо качество и сигурност в очното здраве. Офталмолозите са тези, които носят медицинската отговорност и компетентност. Оптометристите са важни, но не могат и не трябва да бъдат приравнявани с лекарите.

Позицията на проф. Оскар и експертния съвет защитава медицината, етиката и интересите на пациентите. Всичко останало е компромис със здравето и безопасността.