Оценката на здравните технологии не е панацея при плащането на лечения

„Оценката на здравните технологии (ОЗТ) трябва да е мост между заплащането с публични средства от една страна и науката и нуждата на пациентите“. Това каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) по време на дискусионния форум „Иновации и оценка на здравните технологии – ползи и предизвикателства“.

Той допълни, че макар и Наредбата за оценка на здравните технологии да е била приета през миналата година, реално този подход работи много от преди това. „Лекарствените продукти, които се реимбурсират в момента, са в регистъра на базата на оценка, извършена от Националния съвет по цени и реимбурсиране, в резултат на точкова система“, каза Денев.

По думите му обаче оценката на здравните технологии не е панацея. „Тя не може да реши вместо органите, които взимат решения, дали да се заплащат технологиите или не. Свръхинформацията не позволява намирането на по-добри решения без правилен анализ. Винаги има възможност за административно забавяне в достъпа до здравни технологии, сред които и лекарства за редки или животозастрашаващи заболявания. Проблем биха били недиференцираните подходи, където не се прави разлика между много различни терапевтични области и медицински категории (например ваксини, лечения в края на живота, биоподобни лекарства, антибиотици, лекарства сираци), както и редукционистките подходи, при които ОЗТ се извършва в най-простата си форма, единствено като анализ на въздействието върху бюджета“, поясни Денев.

Той допълни, че икономическата оценка е само един от комплекса критерии в процеса на оценката на здравни технологии, чиято тежест зависи от редица показатели, но не е дефинитивен при определяне на крайното решение. Стойността на ОЗТ можело да бъде претеглена спрямо други компоненти в процеса на вземане на решения и изразена по различен начин. „Това е от особено значение за краткосрочна бюджетна перспектива, когато трябва да се определят приоритетните за финансиране области в рамките на следващите 1 до 3 години“, допълни Денев.