Очакваме от НЗОК предложения за по-гъвкави бюджети на болниците

Системата на клиничните пътеки трябва да се промени

Предложения от НЗОК в насока по-гъвкави бюджети на лечебните заведения очаква председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, става ясно от нейно интервю за БНТ.

Д-р Дариткова припомня, че когато болниците преминаха изцяло на финансиране от НЗОК, беше въведено т.нар. прогнозно бюджетиране с цел средствата за болнична помощ да се разпределят равномерно в хода на годината и да не се стига до дефицити в последните месеци. Тази система обаче, признава тя, е дала „дефекти“. Ето защо, става ясно от думите й, касата трябва да излезе с предложения в тази насока.

 „Очакваме наистина предложения от Надзорния съвет, от оперативните управляващи касата за това как да направим тези прогнозни бюджети от една страна по-адекватни, от друга страна по-гъвкави, за да може да се отговаря на търсенето на пациента“, категорична е д-р Дариткова. По думите й в обществото има заблуждение, че болниците получават тези пари така, както са записани в договорите. „Но болниците изработват тези пари. Зад тези пари стоят прегледани, излекувани пациенти. Тоест трябва да имаме пациенти, които са потърсили съответното лечебно заведение, за да може да се плати за тази дейност. И парите следват пациента в случая“, пояснява тя.  Като цяло, според нея работата на НЗОК трябва да е прозрачна, да почива на ясни критерии и с ясно дефинирани възможностите за контрол.

Според нея системата на клиничните пътеки е в основата на дефицитите и натрупаните дисбаланси във финансирането на лечебните заведени, поради което тя трябва да се промени.

 Що се касае до финансовото състояние на болниците у нас д-р Дариткова е категорична, че там, където има натрупани големи задължения, са нужни проверки.  „Защото е факт, че поставени при едни и същи условия, имаме болници, които се управляват добре“, посочва тя и припомня, че на министъра на здравеопазването е възложено два пъти годишно да се отчита пред парламента за състоянието на задълженията на лечебните заведения с държавна и общинска собственост.
„От друга страна, възложихме да се направят единни критерии и стандарти за управление на публичните лечебни заведения. Защото има възможност до известна степен дейността на болничните мениджъри да бъде стандартизирани и това ще даде и възможности за проверки, които да бъдат обективни и които своевременно да отчитат отклоненията“, посочва председателят на парламентарната здравна комисия.

Д-р Дариткова отбелязва още, че има механизми, които позволяват лечебните заведения с частна собственост да поддържат добър финансов баланс.  В тази връзка, заявява тя, държавните, общинските лечебни заведения трябва да бъдат контролирани добре от принципала. Тоест, държавата, общините трябва да следят какви са финансовите показатели на лечебните заведения, пояснява д-р Дариткова.

Запитана дали има населени места у нас, в които здравеопазването, е застрашено,  тя посочва, че има „напрежение в много населени места и в момента се търсят адекватни решения. „И смятам, че във възможностите на проф. Петров е наистина да намери най-добрите мениджърски решения. Затова, защото той успя да се справи с една болница в много тежко финансово състояние“, допълва д-р Дариткова.

Що се касае до оставката на управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов тя отново подчертава, че той се е оттеглил по лични мотиви. Припомняме, днес се очаква парламентът да разгледа  подадената от него оставка.

Д-р Дариткова коментира обстойно и нападението над лекар от болница „Шейново“, като завява, че е нужна промяна в мисленето на обществото.  „Този тип взаимоотношения на примитивно ниво наистина не говорят за един висок морал, стандарт и добро ниво на обществените правила, които ние, и принципи, които сме възприели и които спазваме“, категорична е тя.  Д-р Дариткова изказва надежда в конкретния случай правораздавателната система да реагира адекватно. Защото, посочва тя, „по друг начин, ако остане чувството за безнаказаност, ние няма да може да прекратим тази порочна тенденция“. „Това е явление, което смятам, че няма аналог в нито една друга европейска страна, да не говорим, че и в световен мащаб и най-слабо икономически развитите народи не посягат на своите лечители“, посочва председателят на парламентарната здравна комисия.