България е единствената държава в Европа без програма за антибиотична резистентност. Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на 10-ия национален конгрес на пациентските организации.

По думите му програмата е много сложна за изпълнение, защото не е центрирана само в здравната система, а обхваща и земеделието, и отглеждането на животни, производство на различни козметични препарати, но тази програма все пак предстои да бъде приета.

Същевременно обаче под въпрос било поставено продължаването на програмата за ротавирусната инфекция. „Това беше една от програмите, които винаги съм давал за пример като сравнително добре изпълнявана, защото беше постигнала покритие от 25-30% на децата. Само преди месец получихме отказ от страна на Министерството на финансите за продължаването й. Представяте ли си в какво състояние са изпаднали майките, които знаят, че имат достъп, някои от тях са направили първия прием и изведнъж разбират, че държавата не стои зад тази програма. МЗ взе решение да продължи финансирането й със свои собствени средства. Това обаче е показателно колко трудна е работата по тези програми“, каза доц. Кунчев.

„Изводът е, че ако няма обединени усилия на хората, които разбират темата, ако няма постоянния натиск на обществото, няма да постигнем и малкото, което сме направили“, посочи той.

В експозето си главният държавен здравен инспектор изрази и тревогата си, че недоверието към COVID ваксините започва да се отразява и върху всичко останало. „Пред мен е таблицата за ваксинационния обхват в България за десетгодишен период. През 2011 г. сме имали 96% обхват с ваксината срещу хепатит В – доказана ваксина, която се прави в лечебно заведение. През 2021 г. обхвата ни е 79,4%. Още две-три години по този начин и ще си образуваме следващата епидемия. На практика срещу болести, при които никога не сме падали под 90% обхват, каквито са дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, в момента имаме 89,5%. Единствената имунизация, при която сме над 90% за 2021 г., е туберкулозната“, коментира доц. Кунчев.

Хепатологът от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Красимир Антонов пък изрази учудването си, че текстовете в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, предложени от Експертния съвет, които касаят лицата между 40 и 60-годишна възраст да бъдат изследвани за хепатит В и С, са отпаднали при публикуването на Наредбата за обществено обсъждане. „Това наложи реакция от наша страна до министъра на здравеопазването, за да може да бъдат добавени. Опитът за въвеждане на национален скрининг, макар и върху ограничена възрастова популация, ще даде ясна представа какво е реално състоянието на населението по отношение на тези инфекции“, каза той.

„Скъпи сме на триците и евтини на брашното както винаги, защото терапията, осигурявана от Касата, е с толкова изисквания, че на практика почти няма пациенти, които да ги покриват“, каза още проф. Антонов.

По думите му огромен проблем е липсата на профилактика и скрининг в местата за лишаване от свобода. „Лично съм обиколил 7 затвора и видях 22% инфектирани там. На практика колегите имат и желанието, и познанието и няма проблем тази група пациенти, които бяха напълно неглижирани, да получат лечение. За да можем да се справим с тези проблеми, имаме нужда от подкрепата на обществото“, каза проф. Антонов. 

„Ние предлагаме Касата да спести пари от безсмислени разходи за диагностика, а се сблъскаме със стена от мълчание“, добави още той.