Пациенти: Болните с лимфедем "се прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат помощ

У нас липсват специалисти по лимфология и организация на грижите спрямо нуждите ни, категорични са те

Пациентите с лимфедем се сблъскват с многобройни проблеми от всякакъв характер, един от които е, че „се прикачат“ към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. За това алармира пред БНР Петя Стойчева от Българската асоциация „Лимфедем“. В същото време добрата профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%, изрази мнение тя.

По думите й в много случаи рехабилитацията се провежда от екипи без квалификация по лимфология, а за да се намали отокът, са необходими специализирани познания.

„Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина“, каза Стойчева.

Тя заяви, че пациентите имат нужда от многослойна компресивна превръзка и специфичен ръчен дренаж, както и от дългосрочен контрол за проследяване на състоянието. Засега обаче клинична пътека няма.

Според Петя Стойчева последното решение на Касата да реимбурсира компресивен ръкав е дискриминационно, защото той би ползвал само засегнати от рак на гърдата и дори за тези пациенти е недостатъчно решение.

„Лимфедемът не се получава само след онкологично заболяване. Има и първичен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем. Няма лечение, но в дългосрочен план отокът се ограничава и поддържа с компресивно облекло“, поясни тя.

Цветелина Милославова, председател на Управителния съвет на пациентската организация „Лимфедем“, също е на мнение, че реимбурсирането само на компресионен ръкав е дискриминационно, защото различните пациенти имат различни нужди според локализацията на лимфедема – например от компресионен чорап или чорапогащник, а не от ръкав.

Темата коментира и Диляна Желева, физиотерапевт.

„Следва да има съвместна работа в екип от медицински специалисти – хирург, съдов хирург, лекар по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация към момента в България липсва“, посочи тя.

По думите на Желева физиотерапевтите са поставени на последно място, въпреки че могат да помогнат много.

„Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа“, заключи Диляна Желева.