Пациенти и специалисти доволни от първата Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити

Първата Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити в България гарантира скрининг и достъп до диагностика и лечение на хепатит В и С. Това посочват от пациентската организация ХепАктив и Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, ден след приемането на програмата от Министерския съвет.

Програмата предвижда безплатен скрининг за хепатит В и С във възрастовата група от 40 до 65 г.

След съвместни усилия с експертите от Министерството на здравеопазването националната програма за борба с хепатит В и С вече е факт. И пациентите, и професионалната медицинска общност приветстват работата на МЗ, като очакват спешни действия за изпълнението й възможно най-скоро поради високата социална цена на вирусните хепатити, изразена в късни усложнения и преждевременна смърт, се посочва в общата позиция на пациенти и специалисти.

Хепатит B засяга 199 000, а хепатит С - 87 000 души в България, като заболяванията се предават основно по кръвен път и са водеща причина за развитие на рак на черния дроб. До момента нямаше осигурен скрининг за пациентите, което водеше до закъснение в лечението и в резултат - до 4 смъртни случая на ден от вирусни хепатити, отбелязват те.

Скринингът ще се финансира от НЗОК и ще бъде включен в годишните профилактични прегледи при личния лекар. За целта се подготвя промяна в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризациите.

Програмата гарантира достъпа до диагностика и лечение, който е основен фактор за намаляване на разпространението и смъртността от вирусните чернодробни инфекции и е сред главните препоръки на СЗО към националните политики за контрол на хепатитите. Предвижда се финансиране от бюджета на МЗ за диагностика, работа с уязвимите групи, епидемиологичен надзор, имунизации и изграждане на регистри.

От сдруженията посочват, че се предвижда промяна в Закона за здравето, с която всички диагностицирани, но здравнонеосигурени да бъдат лекувани. Тази дейност ще се финансира с трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК. Сред уязвимите групи за хепатит В и С са употребяващи инжекционни наркотици, хомо и бисексуални мъже, лишени от свобода, мигранти, проституиращи, деца и млади хора в риск, бременни, медицински специалисти, пациенти с риск от заразяване и др.

Целите на програмата са намаляване на заболеваемостта от вирусни хепатити у нас с 45% и на смъртността с 90% до 2025 г., постигане и задържане на ваксинационния обхват на 95% с трети прием на ваксина срещу хепатит В при деца. Тя цели още достигане до 100% безопасност на дарената кръв, над 50% диагностицирани пациенти и над 40% лекувани от хепатит В и С, както  и намаляване на разпространението на хепатит А, D и Е.

До момента България изоставаше сериозно от целите на Глобалната стратегия на СЗО за превенция и контрол на вирусните хепатити, от Плана за действие за борба с вирусните хепатити в Европейския регион на СЗО и от Целите за устойчиво развитие. Основна причина бе липсата на национална програма, гарантираща ранен скрининг и осигурен достъп до диагностика и лечение на вирусните хепатити.

 „Приемането на Национална програма за превенция и контрол на вирусни хепатити включва България в клуба на 34-те страни, които имат действаща програма за борба с хепатит В и С от общо 53 страни членки на Европейския регион на СЗО, заяви Доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България. Той посочи, че особено в условията на пандемията от коронавирус, според СЗО е от ключово значение да не се занемарява превенцията и лечението на други заболявания, включително вирусните хепатити. В противен случай има риск да се получи торнадо от тези заболявания и след като бъде овладяна пандемията, това да има опустошителен ефект върху здравните системи и целите общества. Нужна е интеграция, тестване и ангажимент на общността, която не е включена в решаването на тези проблеми, категоричен бе доц. Околийски.

„Към момента едва 10% от инфектираните с хепатит С в България са диагностицирани, а годишно само 1% от пациентите са лекувани“, каза и проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография. Той отбеляза, че 850 души умират всяка години от инфекция с хепатит С. За да изпълним целите на СЗО, през 2020 г. е  трябвало да имаме 5000 диагностицирани на година и 4100 излекувани. Излекуваните пациенти за миналата година обаче са 680. Затова смятам, че приемането на програмата за превенция и контрол на вирусните хепатити е много важна стъпка към изпълнението на глобалните цели, посочи проф. Антонов.

 „За нас, пациентите с хепатит В и С в България, 31 март е исторически момент, който очаквахме от 8 години“, заяви и Силвана Лесидренска, председател на ХепАктив.

Надяваме се, че независимо от чувствително дългия период, който бе необходим, за да се припознае хепатитът като социалнозначимо заболяване в България, то заложените в програмата мерки за превенция и контрол ще бъдат ефективно въведени и приложени възможно най-скоро в цялата страна. Недиагностициран и нелекуван, хепатитът ще продължи да взима човешки животи ежедневно, без да се интересува дали има епидемия от COVID-19 или не, допълни Лесидренска.