Пациентите „за“ финансов документ при дехоспитализация

БЛС: Профилактиката у нас е само на думи

Крайно време е пациентите да получават финансов документ след проведено болнично лечение. В това бе категорична Диана Хаджиангелова, зам.-председател на пациентската организация Конфедерация Защита на здравето, която е и председател на Асоциацията на българите, боледуващи от астма. Тя коментира идеята за подобен тип документ пред БНР в днешния ден, посветен на правата на пациентите.

„След като държавата ни е поставила в търговски отношения лекар-пациент, би трябвало да получаваме финансов документ по основните пера“, заяви тя, като допълни, че информираното съгласие също би трябвало да бъде обвързано с този финансов документ. „В момента пациентът подписва едно информирано съгласие, което не дава нужната информация за това какво точно ще се проведе при лечението“, отбеляза Хаджиангелова.

Припомняме, идеята на МЗ за подробен финансов документ, предоставян на пациента при дехоспитализация, бе съобщена в началото на февруари тази година, а малко по-късно бе разяснена от директора на НЗОК д-р Глинка Комитов, който обясни, че документът ще се издава в два екземпляра – един за пациента и един, който ще бъде изпращан във фонда с цел бъдещи анализи на разходите на лечебните заведения. Кога обаче ще бъде реализирана, все още не е ясно.

Зам.-председателят на пациентската организация коментира и заложените в управленската програма на ГЕРБ и на Обединените патриоти пунктове, касаещи здравеопазването.

„Властимащите трябва да се вслушват в гласа на пациента. Българският народ, за съжаление, е много болен. Имахме очаквания и го заявихме в общественото пространство. Отправихме искане за срещи. До този момент нито една от политическите партии не прояви желание за срещи, за да коментира проблемите, които произлизат от една голяма пациентска общност, представляваща хората с диабет, хронични белодробни заболявания, епилепсия, онкозаболявания, редки заболявания“, посочи тя. Ако всички одобрени досега национални програми в здравеопазването станат работещи, тогава ще се изпълни идеята за по-добра профилактика, смята още Хаджиангелова по повод стратегическата цел на ГЕРБ в сферата на здравеопазването – подобряване на здравето на нацията. Стъпки в добра посока в програмата на ГЕРБ според нея са електронното здравеопазване и преодоляване на регионалните дисбаланси в медицинското обслужване. Липсва обаче подходяща среда за демонополизация на НЗОК, смята Диана Хаджиангелова.

Темата за развитието на сектора в навечерието на съставянето на 44-ия парламент бе коментирана и от зам.-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова, която също акцентира на профилактиката, посочвайки, че тя не бива реализирана на практика, най-вече поради липса на финансов ресурс. "Имаме хронични заболявания, имаме социално значими заболявания. Тук говорим и за диабет, и за сърдечносъдови, за злокачествени заболявания, глаукомата. Докато в НЗОК парите от публичния ресурс се разпределяj приоритетно за лекарства и за болнична помощ, няма как да имаме действаща профилактика“, коментира тя. Заместник-председателят на БЛС също коментира и заложената в програма на ГЕРБ демонополизация на НЗОК. „Какво точно включват в демонополизация управляващите? Дали това означава много каси? Ако това е така и тези каси разпределят помежду си публичния ресурс, който към момента е около 3,5 млрд., и се раздели на много парчета, тогава тези каси не биха могли да бъдат стабилни“, заяви тя, като прогнозира, че това ще доведе до фалит.

Според нея трябва да се изясни и дали демонополизацията касае публичния ресурс или се изразява в това да се даде тласък и поле за развитие на втори стълб на осигуряване. От БЛС за пореден път настояха да се дефинира какво включва основният пакет, който се финансира от публичния ресурс, и какво включва допълнителният. От съсловната организация очакват към средата на втората година от новото управление да имаме и електронно здравеопазване.