Пламен Пенчев: Най-важното е да не забравяме откъде сме започнали и да бъдем благодарни на хората, които са ни подали ръка

След дипломирането си планирам да специализирам неврохирургия в Германия, да се върна в България да подпомагам студенти в затруднено материално положение

Пламен Пенчев е студент по медицина - пети курс, в Медицинския университет в Пловдив. Още от първите години на следването си започва да проявява интерес към неврохирургията. Участва с доклади и презентации на научни форуми у нас и в чужбина, получава и първите си награди. Заедно със свои колеги основава клуб "Неврологика", подготвя и публикации за водещи международни научни списания. През отиващата си година той представи на конгрес в Банкок, Тайланд, презентация, за която бе отличен от журито с грамота. 

Днес разговаряме с бъдещия лекар и неврохирург за неговите постижения, цели и амбиции, за ценностите, в които вярва и за благодарността му към хората, които са му помагали в трудни моменти.      

Г-н Пенчев, как се породи Вашият интерес към неврохирургията?

Още от началното училище бях убеден, че искам да стана хирург. Интересът ми към медицината се зароди, когато като дете играех на симулативни компютърни игри за хирургия и четях образователната поредица „Човешкото тяло“. Баба ми, която беше медицинска сестра в хирургичното отделение на МБАЛ „Шумен“, и дядо ми – рентгенов лаборант в същата болница, изиграха ключова роля в оформянето на моите стремежи. Тя често ми позволяваше да си играя с медицински инструменти като скалпели, хирургични конци, клампи и стетоскопи, а също така ме водеше в отделението, където имах възможността да се срещам с хирурзи и дори да присъствам на нощни смени. Тези преживявания запалиха страстта ми към хирургията, въпреки че тогава все още не знаех в коя конкретна специалност ще се насоча.

В първи курс в Медицинския университет съдбата ме насочи към неврохирургията. На една Коледа, прекарана с моя най-добър приятел Иван, който тогава беше във втори курс по медицина, и с неговата майка, тя спомена, че неврохирургията е „черешката на тортата“ не само в хирургията, но и в цялата медицина. На шега заявих, че ще стана неврохирург, но с времето тази шега се превърна в цел.

Когато започнах да изучавам анатомията на нервната система, бях силно впечатлен и очарован от сложността на мозъка, гръбначния стълб и гръбначния мозък. Започнах да посещавам операции в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ още от първи курс, и бях впечатлен от изключителната сложност, продължителност и интензивност на тези интервенции. Това окончателно затвърди желанието ми да се посветя на тази специалност.

Неврохирургията предоставя уникалната възможност да навлезем в света на човешкия мозък – органът, който ни дефинира като хора и контролира всяко наше движение и мисъл. Да имаш привилегията и отговорността да оперираш мозъка на пациент е върховно постижение. Или, както казват, един хирург трябва да има сърце на лъв, око на орел и ръце на жена – все качества, които намират своето пълно приложение в неврохирургията.

Разкажете за първите си стъпки в тази област. Кой Ви поведе по този дълъг път, кои бяха първите Ви постижения?

Първите ми стъпки в неврохирургията започнаха още в първи курс, когато за първи път влязох в операционната зала на Отделението по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Георги“. Първата операция, на която присъствах, беше на черепно-мозъчна травма при дете, извършена от доц. Даварски.  

Първото ми значимо постижение дойде във втори курс, когато бях избран да представя доклад на тема рядък случай на церебрална невроентерална киста под менторството на д-р Михаил Калнев, на първия студентски световен конгрес по неврохирургия, организиран от Световната организация по неврохирургия Walter Dandy, който се проведе на остров Крит, Гърция. Това участие беше възможно благодарение на подкрепата на д-р Калнев, който ми се довери, въпреки че бях едва във втори курс – жест, за който ще му бъда винаги благодарен.

След този конгрес започнах активно да се занимавам с научна дейност, като резултатите от моите усилия намериха израз в участия на международни конференции. Презентирал съм свои доклади на форуми в България, Букурещ, Северна Македония, Португалия, Краков, Лондон, Банкок, Дубай, Кайро и на други места. Това допълнително затвърди стремежа ми към развитие в областта на неврохирургията.

Имате немалко публикации още от ранните студентски години. Кои са по-интересните теми и проблеми, които са били предмет на Вашите научни търсения? В кои европейски и световни издания сте публикувал като автор или съавтор? Какво подготвяте в момента?

До момента съм автор на 34 публикувани статии, от които 21 са в списания с импакт фактор. Имам 40 изнесени доклада на международни конгреси, 23 цитирания и хирш индекс = 3. Отличаван съм и на научни сесии, като съм бил класиран на различни места – един път на първо, три пъти на втори места и един път на четвърто място.

Най-значимите теми, върху които съм работил, включват случаи като спинален епидурален хематом, маскиран като екстрадурален тумор, и аневризмална малформация на вена Гален при дете. Всички мои статии с импакт фактор досега са публикувани в Cureus Journal of Medical Sciences, списание, индексирано в базите данни PubMed и Web of Science. Поради достъпните такси и бързия процес на публикуване, предпочетохме да публикуваме там. За съжаление, списанието временно е спряно за технически проверки, което ни наложи да потърсим алтернативи. Въпреки това всички статии, публикувани до 20 септември, остават с импакт фактор и индексирани в съответните бази данни.

Наскоро завърших Академията по метаанализи – най-сложния и престижен вид научна публикация. Този тип статии обединяват и статистически анализират резултатите от няколко сходни изследвания, създавайки ново заключение. Първият ми метаанализ в момента е под рецензия в престижно списание с висок импакт фактор, и ако бъде приет, това вероятно ще бъде първият български метаанализ с първи автор студент. Докато очаквам резултатите, вече работя върху втория си метаанализ.

Освен това, заедно с колеги сме подали за публикация в списания с импакт фактор още седем статии, базирани на редки клинични случаи, представени на международни форуми. Целта ми е да публикувам поне 12 метаанализа през 2025 г. и още 12 през 2026 г., както и да се дипломирам с качествени научни статии в издания с импакт фактор, да се представя и със стойностни доклади на научни конгреси и форуми.

По време на обучението в Академията по метаанализи моите мотивация, активност и бързо усвояване на материала бяха забелязани от екипа. В резултат ми беше предложено да се присъединя към академията като преподавател. От следващия курс ще поема отговорности като обучение, консултации и проверка на заданията на новите участници.

За мен е голямо удовлетворение, че съм сред водещите студенти с научни постижения в България и се нареждам в топ 1% на най-активните и успешни млади изследователи.

Кои Ваши участия в международни форуми сте запомнили най-силно и защо?

Най-силно в съзнанието ми са останали първите ми спечелени награди на конгреси, тъй като до този момент нямах никакви отличия. През 2022 г. спечелих втора награда на международния студентски конгрес в Плевен – първото ми научно отличие, което беше изключителна изненада за мен. Малко по-късно същата година завоювах четвърто място на международния студентски форум в Охрид, Северна Македония.

Най-яркият ми спомен обаче остава първото място, което спечелих на Световния конгрес по травма в Лондон през 2023 г. За участие в този престижен форум бяха одобрени само пет участници от цял свят. Презентациите бяха разделени на два етапа – първи рунд, който се състоя на втория ден от конгреса, и финалният етап, планиран за последния ден. За моя изненада, в деня на първия рунд организаторите обявиха, че финалът ще се проведе същия ден поради промяна в програмата. Това създаде допълнително напрежение, тъй като не очаквах толкова кратък период за подготовка.

Представих изследването си на тема „Епидемиология на черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми при деца за период от една година в УМБАЛ Бургас“. Мой ментор по проекта беше д-р Светослав Тодоров, заместник-директор на болницата. По време на презентацията забелязах удовлетворението на журито и успях да отговоря уверено на всички зададени въпроси.

На последния ден, по време на награждаването, нямах очаквания за отличие. След като обявиха третото и второто място, за моя пълна изненада беше произнесено моето име като носител на първа награда. В началото не осъзнах, че това е моето постижение, но когато името ми беше повторено, изпитах огромна радост и гордост. Беше невероятно усещане в мига, в който осъзнах, че аз – едно момче от Шумен, съм сред избраните петима от целия свят и съм успял да спечеля първо място. 

Като награда получих изключително ценен учебник по хирургия, който до ден днешен използвам и чета с удоволствие.

Разкажете накратко за проекта „Неврологика“.

През 2023 г. с моя ментор и близък приятел д-р Петър-Преслав Петров учредихме Българския студентски клуб по невронаука „Неврологика“, на който аз имам честта да бъда председател. Въпреки че не сме свързани по семейна линия, го считам за мой брат по дух. Д-р Петър-Преслав Петров, който е асистент в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология, споделя моята визия, че научната дейност трябва да върви ръка за ръка с клиничната практика, като между двете се постига баланс.

Клуб „Неврологика“ обединява студенти с интереси и страст към невронауката. Нашата мисия е да споделим любовта си към невроанатомията, неврологията и неврохирургията с останалите студенти и да създадем сплотено „неврологично семейство“. Вярваме, че интересът към определена специалност не зависи от курса на обучение – той може да се зароди във всеки момент от студентските години.

Основната ни цел е да мотивираме и вдъхновяваме студентите да се насочат към научната дейност още в началните години на обучението си. Убедени сме, че научната медицина е тясно свързана с бъдещата предклинична и клинична работа на всеки студент.

Клуб „Неврологика“ е активен участник в конференции както в България, така и в чужбина. Работата ни включва обучение на студентите от техните ментори за изготвяне на научни статии, някои от които са публикувани в реферирани списания. Дейността ни е динамична и непрекъсната, като се извършва под постоянното ръководство на ментора д-р Петър-Преслав Петров, водещи неврохирурзи от Пловдив и Варна и аз. Освен че са лекари клиницисти, те са и университетски преподаватели – имаме асистент, доцент към съответните медицински университети.

Като председател на „Неврологика“ съм горд, че с общи усилия продължаваме да насърчаваме студентите да развиват научния си потенциал и да градим основите за бъдещето на невронауката в България.

Какви са амбициите Ви за бъдещето – къде искате да продължите образованието и специализацията си, в каква насока искате да задълбочите научната си дейност, имате ли идея да се развивате като университетски преподавател?

На първо място, моята основна цел е да завърша успешно образованието си и да се дипломирам като лекар през 2026 г. Вече споменах за статиите, които подготвям и планирам да публикувам в авторитетни международни издания с импакт фактор. Както и за метаанализите. Ще продължавам и де участвам в научни форуми с презентации.

През 2025 г. ми предстои участие в три значими събития – Международният студентски конгрес в Амстердам през май, Европейският конгрес по неврохирургия във Виена през октомври и Световният конгрес по неврохирургия в Лос Анджелис, САЩ. Всички мои участия досега са финансирани от моя ментор д-р Петър-Преслав Петров, за което съм изключително благодарен.

В шести курс ми предстои да издам първата си монография, която ще обхваща ключови аспекти от неврохирургията. Това ще бъде важна стъпка в утвърждаването ми като изследовател и клиницист.

След дипломирането си планирам да специализирам неврохирургия в университетска болница в Германия, където възнамерявам да защитя първата си докторантура. Също така ще кандидатствам в престижни научни списания, за да стана член на техните редакторски бордове. След като придобия специалност, ще положа Европейския изпит за специалност по неврохирургия и ще кандидатствам за fellowship по неврохирургия в САЩ.

След завършването на специализацията си и fellowship-а искам да се върна в България, където да работя като неврохирург и да кандидатствам за асистентска позиция. Дългосрочната ми цел е да се хабилитирам и с труда си да заслужа научни степени като доцент и професор, да защитя и втора докторантура за научната степен „доктор на медицинските науки“.

Една от амбициите ми е да основа кръжок по неврохирургия и научна академия, за да популяризирам научната и клиничната дейност сред студентите. Надявам се един ден да допринеса за тяхното вдъхновение и развитие, и да стана републикански консултант по неврохирургия на България.

Успоредно с това смятам, че е важно да бъда двигател и активен участник в социални каузи – мечтата ми е да осигурявам стипендии на ученици и студенти с ограничени материални възможности. Знам колко тежко е да се справяш с липсата на средства, тъй като съм израснал в семейство с ограничени материални възможности. Мисля обаче, че в тези трудни години са ме научили на упоритост и състрадание.

Изгубих баща си преди година, което бе изключително тежко събитие за мен. В тези трудни моменти до мен бяха хора, които ме подкрепиха безусловно – моята майка, д-р Андрей Велев, невролог във Военния санаториум в Хисаря, д-р Петър-Преслав Петров, дарители и спомоществователи – Симона Красева от Шумен, семейства Радеви и Лазарови, екипът на „Евромаркет“, Сдружение "Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма", фондация "Признание" и много други. Тяхната подкрепа ми дава сили да продължа напред и ме мотивира да се върна в България, за да допринеса за развитието на медицината у нас.

За някои хора може би изглеждам твърде амбициозен, но вярвам, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Убедено вярвам, че с упорит труд, постоянство и вяра в мечтите, те могат да се сбъднат. Макар да не съм израснал в лекарско семейство, знам откъде съм тръгнал и съм сигурен, че ще постигна всичко, което съм си поставил за цел. Най-важното е никога да не забравяме откъде сме започнали и да бъдем благодарни на хората, които са ни подали ръка.

Ако трябва с малко думи да назовете най-силното си желание за Новата 2025 година кои биха били те?

Най-силното ми желание в момента е майка ми да оздравее, защото й предстои важна операция. Освен това се моля аз, моите приятели и семейството ми да бъдем здрави – това е най-важното.

От гледна точка на научната ми дейност, амбицията ми е през тази година да продължа да публикувам, да се представя добре на няколко конгреса, за които вече споменах, но и да започна работа над първата си монография.