Планират изграждане на интервенционалната неврорентгенология като част от пост-COVID възстановяването

Близо 580 млн. лв. ще струва модернизацията на държавните и общински болници

Развитие на интервенционалната неврорентгенология в страната чрез оборудване на обучителен център в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и провеждане на пилотни обучения за медицинските специалисти в страната, предвижда Плана за възстановяване и устойчивост, , изготвен от правителството на Бойко Борисов.

Центърът ще са използва за обучение за осъществяване на ендоваскуларната терапия на всички мозъчно съдови заболявания – третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт. След приключване на проекта обучителния център ще продължи да функционира, като необходимите присъщи разходи ще са за сметка на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. В центъра ще може да се обучават студенти, специализанти по рентгенология, както и лекари със специалност (рентгенология, неврология и неврохирургия) за извършване на ендоваскуларна терапия при острия мозъчен инфаркт, който по статистика в страната е сред най-тежките социални заболявания – втора причина за смъртност на населението и първа причина за инвалидизация. В центъра ще се обучават и специализанти по рентгенология за извършване на терапия на съдовата патология в периферията, както лечение на злокачествени заболявания на черния дроб, бъбреците, матката, простатата и други. Общият планиран ресурс е 6.4 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.

В плана е уточнено, че проектът не подлежи на режим на държавна помощ, тъй като дейностите по създаване на център за лечение и обучение, не води до подобрение на пазарните позиции на лечебното заведение, не води до разширяване на дейността и не се постига конкурентно предимство пред останалите субекти на пазара на здравни услуги. По отношение на иновативното оборудване, същото е насочено към развитие на човешки ресурс и надграждане на здравни услуги, по отношение на социално значими заболявания, с което се изпълнява и задължението на държавата да осигури всички необходими условия за гарантиране здравето и живота на населението. „В тази връзка, осигуряването на иновативно оборудване

ще осигури възможност за обучение на лекари

с цел въвеждане на нови за пазара на здравни услуги в съответните области от които са обучаващите се специалисти. Това фактически отменя възможността за нерегламентирано облагодетелстване на лечебното заведение цел на интервенцията, включено в настоящия проект. Тоест, липсва конкуренция на предлаганите услуги, които ще се въведат след изпълнението на проекта. С оглед на това и поради липсата на този компонент при оценката за наличие или липса на държавна помощ, може да се посочи, че проектът не отговаря на изискванията за наличие на държавна помощ“, пише още в проекта.

За цялостна модернизация на материалната база и въвеждане на иновативни технологии за лечение на населението на опорни държавни и общински лечебни заведения са предвидени 579.4 млн. лв. Проектът е насочен към укрепване капацитета на лечебните заведения за болнична помощ, които са ключови за здравната система в страната. С предвидените мерки за модернизация и обновяване на материално-техническата база ще се постигнат и значителни икономии на средства от повишената енергийна ефективност, намалените разходи за поддръжка на съоръженията и апаратурата. Освен че ще позволи предоставянето на високоспециализирани медицински услуги за населението на територията на цялата страна, осигуряването на най-съвременна медицинска апаратура за диагностика и лечение ще допринесе за удовлетвореността на медицинския персонал от работата му, което е ключов фактор за намаляване на процесите по напускането на лекарите и медицинските сестри, аргументират се авторите на плана.  

„Въпреки че проектът е насочен към болничната помощ се очакват

косвени позитивни ефекти и по отношение на качеството на първичната помощ,

поради спецификите на последната в страната, предвид характерното помещаване на кабинетите на лични лекари, медицински центрове и диагностично-консултативни центрове на територията на болниците, което позволява затваряне на цикъла по пътя на пациента – от посещението при личния лекар, назначаване на съответните изследвания, консултация със специалист и при необходимост – хоспитализация. По този начин с реализирането на мерките за подобряване на материалната база на болниците и оборудването им с нова, съвременна медицинска апаратура ще се осигури по-качествено и достъпно обслужване и от страна на структурите от извънбнолничната помощ. Това ще доведе до намаление на хоспитализациите, тъй като осигуряването на навременна и точна диагностика от страна на личните лекари и специалистите от извънболничната помощ ще позволи провеждането на навременно амбулаторно лечени и намаляване на случаите, изискващи хоспитализации“, става ясно още от плана.

За модернизация и развитие на психиатричната помощ трябва да бъдат отпуснати 28.5 млн. лв. със срок на изпълнение 2021-2024 г. Ще бъдат обхванати съществуващите в страната 11 държавни психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве и 22 психиатрични клиники и отделения към многопрофилни болници, които имат обща леглова база от около 4 000 легла. Мярката е ключова за постигане целите на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г.

За създаване на национален регистър (база данни) за превенция и проследяване на онкологични заболявания са определени 4 млн. лв.

Регистърът ще включва данни от пациентското досие на всички граждани

на страната, свързани с онкологичните заболявания, по отношение на провеждани профилактични прегледи, получени резултати от тях, участие в скринингови програми. При диагностициране на онкологично заболяване информацията ще включва проведено лечение, резултат, прилагани медикаменти и др. Наред с това, в регистъра ще се анализира и статистическа информация по отношение на възраст, пол, фамилна обремененост към онкологични заболявания и др.

56.7 млн. лв. за две години (2021-2023 г.) са нужни за развитие на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Целта е да бъде осигурена качествена европейска услуга за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на технологиите, чрез създаване на развиваща се единна комуникационно-информационна платформа, гарант за сигурност и доверие на гражданите към единния европейски номер 112. „Ще бъдат изградени центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 (видео, данни, глас и текст в реално време) и надграждане на системите с нови и съвременни услуги“, пише още в плана.