По-кратък болничен престой залага новата наредба за пакета дейности, поемани от НЗОК

Всяка клинична пътека до 3 дни да може да бъде приключена като амбулаторна процедура

Проект на Наредба за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, публикува за обществено обсъждане Министерство на здравеопазването.

Причините за разработване на наредбата са свързани с приетите от Народното събрание промени в Закона за здравното осигуряване, с които се залага ангажимент на министъра на здравеопазването със своя наредба да определи пакета медицинска помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК. Изготвянето на пакета цели да регламентира медицинската помощ, закупувана от касата, като гарантира правото на всеки български гражданин за достъп до здравни услуги в оптимално необходимото време за неговото лечение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното състояние, се посочва в мотивите.

Припомняме, доскоро действащата наредба бе обявена за нищожна от ВАС, тъй като бе базирана на отменен от съда преди влизането й в сила член от Закона за здравното осигуряване. По-късно, с приемането в края на миналата година на Закона за бюджета на НЗОК, в ЗЗО бе възстановен текстът, на който стъпва наредбата.

Пакетът определя дейностите и услугите в извънболничната помощ - първична, специализирана и дентална, както и болничната помощ.

В частта, касаеща болничните услуги, се разглеждат подробно понятията клинична пътека, клинична процедура, амбулаторна процедура и други.

Предвижда се под понятието „клинична пътека“ да се разбира система от определени с НРД за медицинските дейности изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в наредбата дейности по отношение на пациенти с определени заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. За разлика от клиничната пътека, клиничната процедура включва дейности с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой. Амбулаторните процедури се определят като система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват в пакета дейности в лечебни заведения с легла, съответно с диализни постове (диализни места) на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение, е разписано в мотивите към проектонаредбата.

В тази връзка се отбелязва, че предвиденият обхват на дейностите, които могат да бъдат извършвани в амбулаторни условия, т.е. без да се налага хоспитализация на пациента, има за цел от една страна да минимализира рисковете, свързани с болничния престой (вътреболнични инфекции, физически и емоционален дискомфорт и др.), а от друга да повиши ефективността на медицинската помощ и да минимализира излишните разходи за болничния престой, които не са продиктувани от здравното състояние на пациента и не са свързани с конкретни медицински дейности.

Едновременно с това, наредбата предвижда всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена и приключена като амбулаторна процедура, в случай че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение по клиничната пътека са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитализация.

В проекта са заложени и изисквания за комплексно лечение на онкологични заболявания.

Що се касае до извънболничната помощ за лицата над 18 години от рискови групи, с цел профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявания, е предвидено извършването на оценка на рисковите фактори и вредни навици, водещи до увреждане на здравето, оценка на риска и насочване по преценка на общопрактикуващия лекар за преглед при лекар специалист по профила на заболяването, за което има установен риск.

Пакетът дейности в първичната здравна помощ предвижда и изпълнение на специфични профилактични дейности за пациента и неговото семейство - превенция на безплодието; превенция на полово предавани инфекциозни заболявания и СПИН; превенция на нежелана бременност; превенция на зависимости; превенция на психичните разстройства и други.

В пакета са включени и дейности по диспансеризация на лица с определени хронични заболявания. Диагностично-лечебните дейности, включени в пакета здравни дейности в първичната медицинска помощ, включват първични и вторични прегледи при нужда от медицинска помощ, по конкретен медицински проблем и манипулации, включително оказване на медицинска помощ в дома на пациента по преценка на личния лекар и дейности по оказване на медицинска помощ при спешни състояния и поддържане на жизнените функции на територията на лечебното заведение до пристигане на екип на център за спешна медицинска помощ или хоспитализация на пациента.

Проектонаредбата залага още дейности за осигуряване на достъп до медицинска помощ извън обявения работен график на общопрактикуващите лекари, с цел осигуряване на непрекъснат достъп до медицинска помощ на пациентите. Предвидените алтернативи са индивидуално чрез 24-часово осигуряване на консултация по телефона, в амбулаторията или в дома на пациента, чрез дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ, в която е съучредител или по договор с друго лечебно заведение, разкрило дежурен кабинет или филиал за спешна помощ, на не повече от 35 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар.

Пакетът „Специализирана извънболнична помощ“ включва дейности по промоция на здравето чрез запознаване с рисковите фактори за заболяванията в съответната медицинска специалност и възможностите за укрепване и подобряване на здравето, развитие на позитивни здравни характеристики и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения, в това число здравословно хранене, двигателна активност, режим на труд и почивка и други.

За всяка отделна клинична медицинска специалност се предлага и комплекс от специализираните медицински дейности и високоспециализирани медицински дейности по медицински специалности, специфични за съответната специалност и можещи да бъдат извършени в извънболничната медицинска помощ.

В сравнение с действащата до момента Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности за пръв път се въвежда пакет по медицинската специалност Клинична имунология за специализирани медицински дейности, става още ясно от мотивите. Включените дейности са с оглед предоставяне на възможност за насочване към специалист, диагностициране и лечение на имунологични отклонения, които изискват своевременно уточняване и лечение. В пакета „Специализирана извънболнична помощ“ са включени и медико-диагностични дейности по клинична лаборатория, вирусология, клинична микробиология, паразитология, клинична имунология и др., които осигуряват оптимални медико-диагностични възможности в извънболнични условия.

В пакета „Дентална извънболнична медицинска помощ“ се залага изискването, залегнало в Регламент на Европейския Парламент, а именно да не се използва дентална амалгама за дентално лечение на пациенти с млечни зъби, на деца под 15 год. и на бременни и кърмещи жени, освен когато това се счита за абсолютно необходимо от страна на лекаря по дентална медицина.

Предлага се първоначално въвеждане в практиката от 1.09.2018 г. на дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат, които като първи етап да обхванат цялостно обеззъбени възрастни 65 – 69 години. Определената група лица е съобразена с извършени разчети за необходими финансови средства в съответствие с утвърдения Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г. След първоначално тестване и анализ на извършените дейности, се предвижда с последващо изменение на наредбата дейностите по възстановяване функцията на дъвкателния апарат да бъдат актуализирани с евентуално обхващане и на други възрастови групи и допълнителни дейности, четем още в мотивите. 

Припомняме, тази дейност беше заложена в пакета преди година от служебния здравен министър и двукратно отлагана поради липса на средства. От дискусиите около евентуалното й въвеждане пък стана ясно, че НЗОК ще заплаща единствено работата на зъболекарите по нея, а протезите си възрастните хора ще трябва да плащат сами.