Повече от 1/3 от делата срещу лекари се завеждат заради "лоша комуникация"

Налице е тенденция по драстично увеличаване на съдебните и извънсъдебните претенции за наличие на нарушаване правото на информираност на пациента. Това съобщиха адв. Калина Михaйлова и съдия Сава Шишенков в презентацията си по време на VІІ национален конгрес по алергология.

Жалбите до медицински одит са между 500-700 на година, съгласно публично изнесени данни от изследване на адв. Мария Шаркова. Констатира се, че в хода на извършените проверки, едно от най-често констатираните нарушения е правото на информация по чл. 88 и представянето на информираното съгласие в писмена форма. Санкциите за това нарушение са от 300 до 1500 лв. в различните хипотези, а при повторно – от 2000 до 6000 лв.

„От близо 300 дела срещу болници и лекари повече от половината от исковете се отхвърлят в съда като неоснователни, т.е. грешка не е открита или няма достатъчно доказателства за такава. Повече от 1/3 от делата се завеждат заради лоша комуникация" съобщиха юристите, позовавайки се на наличните данни от изследването.

От проведени статистически проучвания се констатира, че най-наказвани са лекарите, следвани от болниците, началниците на звена, лечебни заведения за извънболнична помощ и ръководителите на лечебни заведения. „Затова и напълно адекватно и съответно на съществуващите тенденции МЗ публикува наредба за реда за сключване на застраховки "Професионална отговорност", като въведе диференциация на застрахователните лимити според медицинската специалност и местоработата на лекарите и специалистите по здравни грижи“, заявиха юристите, цитирайки данни от изследванието на адв. Шаркова.

Все по-често пациентите ангажират отговорността на лечебните заведения опосредено – чрез сигнал до контролните органи, както и пряко – чрез искови претенции.

По думите на адв. Михайлова изразяването на информирано съгласие или несъгласие прехвърля риска върху пациента, защото той получава и ползите от лечението. „Важно е да се подчертае обаче, че информираното съгласие не освобождава лекарите или специалистите по здравни грижи от отговорност, когато са извършили правонарушение“, каза тя.

Адв. Михайлова подчерта, че Закон за здравето позволява на лекарите да предприемат действия в полза на здравето на пациента и без писменото му съгласие. В този случай действията на лекарите няма да са противоправни, щом са предприели мерки за спасяване на живота на пациента. Често обаче след конкретна интервенция пациентът има своите претенции и все по-често ги облича в съдебни такива.

Доколкото законодателят предвижда възможност пациентът да откаже лечение, е заложена още една възможност - когато животът на пациента е застрашен и той изрично отказва лечение, ръководителят на болницата може да разпореди оказването на медицинска помощ въпреки неговата воля.

Адвокат Михайлова заяви, че необходимостта от писмено предоставяне на информираното съгласие има двояко значение. „Действително приемът на пациента става бюрократично тромав. От друга страна обаче документът, който се подписва, отразява волята на пациента за предоставената му информация. Така биват спазени законовите изисквания и се превентират санкции от страна на контролните органи – НЗОК /РЗОК/, ИАМО, РЗИ."

Съдия Шишенков обърна внимание, че "Наличието на подписан документ представлява и писмено доказателство за зачитане правото на пациента и за спазване задължението на лекаря, а това има осезаема роля при една бъдеща претенция от страна на пациента. Така информираното съгласие обезпечава и интереса на лекаря“, каза той.
По думите на юристите, освен поредната декларация, информираното съгласие само по себе си е процес, който се развива между лекаря и пациента, в който за първи път пациентът се сблъсква с информация за своя здравен статус, за диагнозата, рисковете и възможностите за лечение. Ролята на този диалог е фундаментална за пациента и неговия осъзнат избор за предстоящото му лечение."

„Диалогът между лекаря и пациента трябва да се осъществява своевременно, така че да осигури достатъчно време на пациента да се запознае с информацията, да я възприеме и да вземе решение. Нормативната уредба допуска изключения при спешни състояния, когато на практика горното е невъзможно, но изискването за своевременност следва да се спазва и преценява според ситуацията“, казаха те.