Повече от 76% от българките над 50 г. в риск от фрактура не получават подходящо лечение

Днес отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Близо 32 млн. души или 5,6% от населението на Европа страдат от остеопороза, сочат последните данни на Международната фондация по остеопороза (IOF), които включват анализ на състоянието на жителите в 29 европейски държави.

Проучването на IOF изследва различни показатели, като прави съпоставка между тях в отделните държави. Данните от него показват ограничен достъп до диагностика и по-конкретно изследвания на костната плътност за българските пациенти, както и сериозно забавяне в лечението. Над 76% от жените в България над 50-годишна възраст, които имат висок риск от поява на нова остеопоротична фрактура, не получават навременно или адекватно лечение.

Проучване, проведено наскоро у нас, анализира лечението на 1206 жени с установена остеопороза в рамките на 4 години, като по-голямата част от тях (88.3%) са без предишни фрактури. От всички 1206 пациенти 731 (60.6%) приемат лечение през втората година, само 524 (43.4%) през третата година и едва 403 (33.4%) през четвъртата година, в края на наблюдавания период. Основните причини за преждевременно прекъсване на лечението са финансови, последвани от липса на ангажимент от страна на пациентите и на разбиране на риска от поява на фрактури, сочат изводите на специалистите.

Една от най-честите остеопоротични фрактури - на бедрената кост, представлява сериозен проблем за общественото здраве по целия свят, категорични са експертите. Тези фрактури са пример за ефекта от застаряващото население и неоптималното фармакологично лечение и допълнително допринасят за увеличаване на тежестта от остеопорозата върху здравните системи и обществото, допълват те.

През 2019 г. Българското дружество по ендокринология публикува актуализирани Препоръки за лечение на остеопорозата, подготвени от научен екип в съответствие с последните международни насоки за превенция и терапия на заболяването. Съветите на специалистите са: навременна консултация с лекар, провеждане на остеоденситометрия възможно най-рано, подходящо хранене и активен двигателен режим, изключване на вредностите, подходящо лечение, назначено и проследено от експерт в областта.