Повече средства за продължително лечение при възможност ще отдели НЗОК
Да се насочат повече средства към лечебните заведения за продължително лечение. Това предлага зам.-здравният министър д-р Бойко Пенков по време на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК на 9 май, става ясно от стенограмата.
„Аз имам едно принципно предложение. Остатъкът от пари, ако имаме някакъв и при първото преразпределение, да бъде насочен към лечебни заведения за продължително лечение, защото имаме дефицит на такава услуга и там, където има разкрити такива, идеята е да бъдат подкрепени“, казва д-р Пенков. „На национално ниво имаме нужда от 1 200 легла за изпълняване на тези дейности. Все още много малко лечебни заведения предлагат тази услуга. Защото видях, че има малко болници, които се занимават с подобни неща и бюджетите са им твърде мънички според мен, за да могат да предлагат тази услуга“, допълва той.
„В стратегически план го подкрепям това решение, защото този сегмент от дейността е доста търсен и полезен, особено за хората, които са претърпели тежки операции“, отбелязва и председателят на Надзора Жени Начева.
Според Пенков, ако се насочат средства в тази посока, с неголям ресурс ще има голям ефект.
Припомняме, с изготвянето на проекта на Национална здравна карта стана ясно, че в страната не достигат 2272 легла за продължително лечение, както и 1100 легла за палиативни грижи. Причината за това е липса на интерес към разкриването на такива легла в лечебните заведения заради твърде слабото им финансиране.
Още от Новини
Коментари по темата
НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общо е твърдението, че „няма друг конкурентен купвач на здравните услуги”. За цените на здравните услуги и за тяхната реална себестойност това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е целта на някои от „изказващите се в Здраве нета”.
Всичко за сметка на болниците с малко ресурс голям ефект. ТАРИКАТИ