Подписването на НРД, контрол по предписване и отпускане на рецепти, е-отчитане на лекарствата в болниците (Допълнена)

Подписването на НРД, въвеждане на предварителен контрол по предписване и отпускане на рецепти, електронно отчитане на лекарствата в болницата, методики за заплащане на болници и аптеки в отдалечени и труднодостъпни райони, довършване на интеграцията на системата на НЗОК с НЗИС, въвеждане на електронна система за лечение в чужбина, въвеждане на верификацията като основание за заплащане на лекарства и методологична подкрепа за изпълнителите на доболнична помощ са краткосрочните приоритети на кандидата за управител на НЗОК Станимир Михайлов, стана ясно по време на изслушването в Комисията по здравеопазването в парламента.

„Ако бъда избран за управител на НЗОК, ще положа максимални усилия, за да допринеса във възможно най-голяма степен за планиране и определяне на бюджети, основани на реални данни за потребностите, както и за по-справедливото разпределени на средствата от бюджета на Касата за медицинска помощ, изделия, лекарствени продукти, помощни средства за хората с увреждания, трансфери за лечение в чужбина чрез прилагането на регулации и контрол и за намаляване на административната тежест за пациентите чрез средствата на електронното здравеопазване“, каза той.

Като ключови проблеми в работата на НЗОК Станимир Михайлов определи недостатъчната информация в реално време поради недовършената интеграция с НЗИС и липса на профилактичен календар и изпращане на съобщения на здравноосигурените лица за профилактични прегледи. Той отбеляза и че е необходимо подобряване на ефективността на използваните средства за здравеопазване, както и да бъдат въведени критерии за последваща хоспитализация.

Михайлов посочи като необходимост и подобряването на лекарствената политика и регулация чрез въвеждане на механизми за определяне на по-ниски цени на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща на болничните лечебни заведения. Като друг недостатък той определи недостатъчния контрол върху закупуването на лекарствени продукти, медицински изделия и помощни средства.

Станимир Михайлов предлага въвеждане на изкуствен интелект и алгоритми за засичане на отклонения и насочване на проверки на място в лечебните заведения; въвеждане на възможност пациентите да представят епикризите си и приложение за изпращане на съобщения на пациентите за извършен преглед или медицинска или дентална дейност; въвеждане на възможност за електронна идентификация на пациентите при посещаване на лечебно заведение или аптека.

Друг недостатък е липсата на звено за анализ на риска и превантивен контрол в НЗОК, както и липсата на достатъчна методологическа помощ на изпълнителите в доболничната помощ, посочи той.

В отговор на въпрос относно съсловните организации Михайлов подчерта, че счита БЛС и БЗС за важни партньори на НЗОК и ще работи с двете организации в дух на партньорство и диалогичност. „Считам за важно да има смесени комисии с посочени от двата съюза представители при обсъждане на различни въпроси. При неизразходвани средства за здравноосигурителни плащания за медицински дейности за текущата година, парите се разпределят съвместно със съсловните организации. Този механизъм безусловно трябва да се спазва“, каза още той.

В отговор на въпрос на медиите относно големия брой на лечебните заведения, Михайлов посочи, че при сключване на договори с лечебните заведения трябва да се спазва механизмът за анализ на потребностите на съответната РЗОК и да не се предоставя безусловно съгласие от страна на фонда за всяка нова дейност. По отношение на лекарствената политика той заяви, че резерви има чрез въвеждане на генерична политика.

В отговор на въпрос от председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов дали Законът за обществените поръчки трябва да се прилага от всички, Станимир Михайлов заяви, че той трябва да е в сила и при закупуването на лекарства и медицински изделия и от частните болници.

Преди да започне изслушването на Михайлов, бе направена проверка на съответните документи за процедурата.

Михайлов е единствен кандидат за поста, номиниран от парламентарната група ПП-ДБ. Той е магистър по икономика и има над 15 години стаж в банковата система. От 2002 до 2005 г. ръководи на Службата по търговско-икономически въпроси към посолството на България в Лисабон, Португалия. Съучредител и член е на Българо-Португалската търговска камара.

Има опит и в сферата на здравното осигуряване като член на дружество „Токуда здравноосигурителен фонд“ и на „България здраве“ АД. От февруари 2022 г. е председател на съюза на директорите на т. нар. правителствена болница "Лозенец" ЕАД като независим член и до настоящия момент.

Комисията гласува решение за избор на Станимир Михайлов за управител на НЗОК с мандат до 12 март 2025 г., което предстои да бъде гласувано в пленарна зала.