Половината младежи у нас пушат, но и половината искат забрана на рекламите на цигари

Между 45.7 и 50.4% от младежите у нас употребяват тютюневи изделия. Това сочат данните от изследване на взаимодействието между тютюнопушенето и младежите, осъществено от специалисти по социология, обществено здраве, медицина и комуникации.

Младите посягат най-често към традиционните цигари, но засилваща се роля за това  играят новите нагреваеми тютюневи изделия, коментираха специалисти по темата на брифинг.

Изследването на връзката между тютюнопушенето и младежите е извършено от фондация БлуЛинк в рамките на проект на Коалицията за живот без тютюнев дим, подкрепен от международния Съюз против туберкулозата и белодробните заболявания. Анализираните данни са събрани чрез две национални представителни проучвания на Екзакта Рисърч Груп, допитване и фокус групи с младежи и други социални методи.

Според резултатите голяма част от младите хора не одобряват употребата на тютюн и подкрепят политиките за ограничаване му, сочат резултатите. Много младежи възприемат тютюнопушенето като значим проблем, за чието преодоляване трябва да се вземат сериозни мерки.

Почти 70% от участвалите в него частично или напълно не го одобряват.

Повече от половината от младите хора (57,9%) смятат, че трябва да се наложи по-строг и ефективен контрол върху спазване на забраната за тютюнопушене на обществени места, и са съгласни, че държавата не трябва да допуска вмешателство на тютюневата индустрия при изработването и прилагането на политики, отнасящи се до общественото здраве (52,3%).

Голямата част от тях (48,9%) са на мнение, че трябва да се забрани рекламата и промоцията на тютюневи изделия, и искат да се забрани афиширането в обществото и медиите на благотворителни програми и проекти, които представят тютюневата индустрия в положителна светлина (40,4%).

Над една трета от младите хора са изразили мнение, че биха гласували за политическа сила, която предлага политики за ограничаване на тютюнопушенето сред младежите в България, сочат данните от изследването.

Половината млади пушачи смятат, че пушенето слабо влошава здравето им. Само една десета считат, че силно го влошава, сочат още данните от изследването.

По време на предизборната кампания част от политическите партии включиха в програмите си и мерки срещу вредната зависимост, припомниха от Коалицията за живот без тютюнев дим. Българските граждани заслужават решителни действия в тази посока”, коментира д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим. Времето за конкретни политики и мерки дойде, заяви тя.

Тютюнопушенето остава важен социализиращ фактор за младите хора и е превърнато в социална норма, предупреждават изследователите на БлуЛинк. Един от пет пушачи смята, че увеличава кръга от приятелите си чрез тютюнопушене. В България все още пушат голяма част от възприеманите като „успели“ в обществото - и съответно вероятни модели за поведение на младежите, допълват авторите на изследването.

“Ранното посягане към пушенето обаче носи сериозни последици за здравето на младите хора, както и за икономическото им състояние и интегрирането им в обществото ни”, обобщи социоложката Емилия Насева, съавтор на изследването.

Тези факти са особено обезпокоителни, в контекста на COVID пандемията и предстоящото днес отваряне на нощните заведения, където се събират основно млади хора. Наложително е съвместно усилие между собствениците на заведения и контролните органи, за да се гарантира здравето на младежите и спазването на закона, заяви д-р Маша Гавраилова, председател на сдружение “България без дим” и съавтор на изследването.

Макар и да са сравнително отскоро на пазара, нагреваемите изделия заемат трето място сред употребяваните тютюневи изделия у нас, изпреварвайки наргилетата. “Близо 1/5 от анкетираните намират наргилетата и нагреваемите тютюневи изделия за по-безвредни. Това несъстоятелно разбиране е активно лансирано от тютюневата индустрия”, поясни д-р Гавраилова.