През тази тежка година българските лекари се справиха достойно

Проблемът със сестрите ще "изгърми" съвсем скоро

За равносметката след година в COVID пандемия, за кадровите проблеми на системата и за необходимите промени в нея в Световния ден на здравето разговаряме с председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров

Д-р Маджаров, в Световния ден на здравето каква е вашата равносметка след една година на световна епидемия? Успяхме ли като общество вече да осъзнаем колко е значима професията на лекаря?

През изминалата година лекарите и като цяло здравеопазването са във фокуса на общественото внимание. Със сигурност това доведе до по-голямо доверие в лекарите. Независимо в чии послания се вслушват хората е  факт, че те като цяло повече търсят мнението на специалистите. В действителност, ако трябва да бъдем честни и погледнем статистиката извън епидемията, българските лекари и медицински сестри не са били по-малко натоварени преди COVID-19. Сега обаче се наложи да бъдат натоварени с по-неспецифична работа. Проблемът бе, че едно заболяване изцяло приоритизира ресурсите в нашата система и ние бяхме принудени да работим изцяло в насока да се опитаме да управляваме тази пандемия. Ако се погледне назад в предишни години, ще се види, че броят на  пациентите, които са преминали през кабинетите и болниците, е много по-голям и колегите винаги са били максимално натоварени. Това е нашата професия и няма как да очакваме тя да е лека. Професията на лекаря е трудна, защото дори да се грижиш само за един пациент в тежко състояние, това остава отпечатък върху теб. През тази година многократно се  предупреждаваше, че не трябва да се претоварва системата, за да можем да посрещнем достатъчно големия брой пациенти с COVID, но някак си забравихме, че и в други условия лекарят непрекъснато преживява съдбата на всеки свой пациент.

Кои са най-големите уроци за системата след една година под знака COVID?

Аз си мисля, че няма нито една здравна система в света, която успя да се справи леко и плавно. Дори във високоразвитите страни видяхме пълни с пациенти коридори, видяхме закъсняващи линейки и пациенти, които падат по улиците. Слава Богу у нас, с малки изключения, не се наблюдаваха такива грозни сцени. Да - есента, поради все още недобра организация, имаше случаи на връщани пациенти. Но смятам, че на фона на финансирането, което получаваме, на фона на кадровия потенциал, с който разполагаме, българската здравна система се справи прилично и достойно в сравнение с много други държави. Ние категорично сме доказали, че българските лекари и българските медицински сестри са на нивото на своите западни колеги. Няма дори и капка съмнение, че сме достатъчно добре подготвени.

Но за съжаление все още значителна част от добре подготвените ни лекари предпочитат да се реализират извън страната...

Проблемът идва от това, че дълги години приемът и „създаването“ на нови лекари у нас беше твърде малко на фона на потребностите, които има държавата и на фона на свободното движение на кадри в ЕС. Това не беше достатъчно добре оценено през годините. Друга слабост е възрастовата структура на работещите в системата, която крива се измести много над 50 години. Това е проблем, който много бързо трябва да бъде разрешен.

Нужна ли е кадрова политика в това отношение и в какво трябва да се изразява тя?

Разбира се, че е нужна такава политика. За реализирането й обаче не трябва да бъде използван инструментариумът, характерен за миналото и тя да „лежи“ на рестрикции, забрани, ограничения. Ние живеем в Европа и правото на всеки на свободно придвижване е свещено. Всеки пациент, както в ЕС, така и в България, също може да избира къде да се лекува.  Нелогично е някой да си мисли, че може да осигури кадри, като въведе ограничения и забрани, най-малкото защото това би могло да се случи само пожелание и то срещу това на например образованието да е напълно безплатно за специалиста и той да поеме ангажимент да остане известно време да работи в своята държава. Не мисля, че тази практика обаче може да бъде прилагана повсеместно. По-скоро трябва да подобрим условията на работа на всички лекари и сестри в България, за им създадем усещането, че не е необходимо да емигрираш, за да живееш добре и да практикуваш професията, която си избрал, с необходимата степен на квалификация. Целта, която трябва да си поставят бъдещите политици в следващите пет години, трябва да е как да направят, така че реалните доходи на лекарите и медицинските сестри да достигнат паритет, който да е минимум 70% от този на заплатите на колегите им на запад. В момента има лекари у нас, които получават много високи заплати, но има и такива, които получават много ниски. Със сигурност тези специалисти, които получават 1000 лв., са далеч от средното, което биха получавали в Европа и това ги кара да напускат. Това обаче не би могло да се случи, ако нямаме ясно разбирателство и обединение от всички политически сили, че нашата държава, ако иска да постигне европейско здравеопазване, трябва плавно да върви към постепенно повишаване на процента от БВП за здравният сектор. Не става с мерки от типа на „ще ограничим този“ или „ще закрием онзи“. И в момента българските лекари и медицински сестри са недостатъчни като кадрови потенциал – не можеш да кажеш, че ще финансираш 50% по-малко лекари или лечебни заведения и по този начин ще осигуриш добро здравеопазване с по-високо заплащане. Няма как да се постигне задържане на специалисти в свободна Европа ако не осигурим достатъчно добри финансови условия.

Това ли е основната цел, върху която трябва да се съсредоточат бъдещите управници в сектор здравеопазване?

Здравеопазването касае всички ни и няма как да има различие по някои основни факти. На първо място е нужно решаване на кадровия проблем, не можем да си затваряме очите за него. Държавата трябва да се ангажира категорично с този въпрос.
В 21-век трябва да има тотална дигитализация на здравеопазването, нужно е и да има показатели и критерии, по които да се оценява продуктът, който дава системата на здравеопазване. На следващо място е задължително да се осигурява достъп до иновации за българските пациенти, както в медицинските дейности, така и по отношение на лекарствените терапии. Нужно е и надграждане на здравноосигурителния модел и постепенно увеличаване на процента от БВП, заделян за здравеопазване. Това ще е достатъчно, за да се обединят всички около него и да спрат да говорят, че първо трябва да се реформира системата. Средства се дават именно за иновации, които да осигурят контрол върху качеството и по-добро лечение на пациентите.

Какво сочат статистиките на БЛС – все още ли много бъдещи български медици предпочитат да работят извън страната?

Трудно е да се проследи точната бройка категорично, но със сигурност в последните години, ако не намаляване, има стациониране в желаещите да практикуват извън страната. Няма го този бум, който беше налице преди години. Но въпреки това няма как да сме доволни от тази ситуация. Проблемът е особено голям с медицинските сестри и той буквално ще изгърми до 3-4 години. Който управлява тогава, ще бъде изправен пред една нерешима ситуация, ако не се вземат бързи мерки от промяна на квалификацията на медицинските сестри, през образованието им до финансирането и реализацията им в страната.

Няма как да пропуснем темата с разпространението на COVID. Каква е вашата прогноза за развитието на епидемията?

Здравната система е подготвена. Който и да е управляващ вече, няма причина да използва повече аргумента, че трябва да се въведат определени мерки, защото здравната система трябва да се подготви. Това беше миналата година. Тази година аргументът трябва да е единствено здравето на хора и ако се въвеждат мерки, те трябва да са заради човешките животи. Доколко едни мерки работят и доколко не – изминалата година го показа. Мисля, че е време всички да си отворим очите и да видим кои се справиха най-добре – има държави отличници и от тях се вижда, че този вирус може да е изключително притиснат. Друг е въпросът дали нашето общество е готово да приеме такива решения, такова „лекарство“. Вероятно по трудния начин ще научим, че ако продължаваме да даваме терен за размножаване на вируса, ще изпаднем в дългогодишни и повтарящи се вълни. Те ще оставят след себе си увредено население. Вече има достатъчно данни, че вирусът уврежда кръвоносните съдове, което води след себе си последствия за много вътрешни органи. Имунизациите ще бъдат инструмент, с който ще можем донякъде да контролираме и управляваме процеса, но няма да го спрем, ако продължаваме да прилагаме либерални мерки във всеки случаи, в който има новозаразени. За съжаление това, което знаем за коронавирусите, не ни дава основание да мислим, че можем да изградим траен имунитет срещу тях, защото те са изменчиви. Дори през лятото да спаднат заразените, ако през есента, още с първото покачване на броя заболели, не се въведат много тежки карантинни мерки, практически затваряне на цялата икономика, на всяко движение извън дома, за например 15 дни, със сигурност ще има нова вълна, ако има и нов щам. Не звучи оптимистично, но това е характеристиката на този вирус.

Повлиява ли се спазването на мерките от разнопосочното им тълкуване от специалистите?

През последната година се изля порой от думи от мои колеги. Различни колеги се упражняваха върху психиката на българския народ. Голяма част от хората повярваха на техните тези, които не лежат на основите на научни доказателства. А всъщност науката казва, че  трябва да сме по-дисциплинирани като общества, за да успеем да се справим  с това мъничко нещо, наречено вирус, което иска да се добере до колкото  се може повече други хора и да намери поле за репликация. Но има и вариант при който  вирусът  да тръгне в обратна посока – постепенно да се превърне в един от множеството ендемични коронавируси, с които ние живеем от столетия и които практически не причиняват тежки заболявания и вълни.

Анексът между БЛС и НЗОК, свързан със зачитането на антигенните тестове, е вече факт, но защо се стигна до напрежение с Касата?

Подписахме анекса и се надяваме да бъде прилаган от здравната каса коректно и колегиално. Ето сега е 7 април и трябва да оказваме признание на медицинските специалисти, които са на работните си места и поне за малко призовавам НЗОК да престане да разглежда моите колеги като престъпници и крадци. Формалното отношение в медицината е нещо, което ние трябва да се стремим да избегнем. Не трябва да се търси липсата на подпис или друга дреболия, за да не се заплати извършена работа, особено в тази тежка ситуация, когато колегите са от сутрин до вечер в COVID отделенията и се борят за човешкия живот. Това е моят призив към здравната каса.

Какво е Вашето послание към българските лекари в деня на празника им?

На днешния ден на първо място трябва да си пожелаем здраве, упоритост и воля, за да издържим в тези нелеки за нас времена. Нека си пожелаем следващата година да не се разделяме преждевременно с толкова много колеги, както през изминалата. Над 130 наши колеги си отидоха в битката с нещо напълно неизвестно, те не можеха да напуснат работните си места, нямаше как да се изолират и така да се предпазят в отдалечени вили или в апартаментите си. Затова и се заразиха и за съжаление – загинаха. Друго важно послание е да предаваме опита и знанията си на по-младите, които идват след нас, защото тази професия изисква вдъхновение и приемственост.