Д-р Михаил Кръстев, Пловдив, България, Европа (все още...):Разказвам, приятели. Това стана на 27. 11. 2025. Оттогава живея втори живот. Вечерта към 9 отидох в една бирария да пийна бира. Малко след 10 си поръчах втора и в този момент на съседната маса седнаха трима младежи, които си говореха на руски. Попитах ги “От куда вый?” и ми отговориха “Из России”, на което им казах “Слава Украини!”. Единият скочи, дойде до мен, извади нож и се опита да ми го забие в лявото око. Наведох глава и ми разряза челото от веждата до косата. След това се опита да го забие в шията ми, но успях да се отдръпна. Хората наоколо се развикаха, двамата му приятели го хванаха и тримата избягаха. Целият бях в кръв. Пред заведението имаше такси, качих се в него, закара ме до хирургиите и там ми направиха 12 шева, превързаха ме и се прибрах. Ще добавя, че винаги съм бил антикомунист и русофоб. Дядо ми е бил в лагерите в Ножарево, Заград и Белене. През 80-те бях забелязал една цикличност и разказвах за нея без да се крия: “През 1944 Москва заграби Източна Европа. След 12 г. – 1956 – Унгария се опита да се освободи, след още 12 – 1968 – Чехословакия и след още 12 – 1980 – Полша”. Говорех, че през 1992 е нашият ред, но ние ще успеем. ДС ме арестува през 1986 (вече бях лекар) и няколко дни ме разпитваха кой американец ми е казал това? Отговарях, че с американец никога не съм се срещал и сам съм видял това. Не ме съдиха, защото в московията вече имаше “гласност” и “преустройство”. После СССР се разпадна и Берлинската стена падна. Но като ме пускаха ме предупредиха: “Пускаме те, но продължаваме да те наблюдаваме! Ако кажеш още нещо против нас, ще те вземем със същата кола, ще те качим над хижа “Здравец”, там ще те застреляме и ще те заровим! Ще станеш “безследно изчезнал”! Нито ще си първият, нито последният!” Още сънувам кошмари как ме убиват и викам на сън. Досието ми от ДС е било 232 страници /така пише накрая/, но ми върнаха само 7 – другите били унищожени. Да живее Украйна, която 5 години пази нас и цяла Европа от рашисткото зло!