При 30% от хората с епилепсия лекарствата не помагат, а при голяма част от тях и хирургията е неподходяща

С поставянето на вагусов стимулатор (ВНС) се цели да се модифицират и намалят мозъчните импулси, свързани с възникването на епилептичните пристъпи, казва невроложката Петя Димова

Стимулацията на левия вагусов нерв е най-популярният и широко прилаган в момента метод  на хронична електрична стимулация като лечение на епилепсия. Първата имплантация при човек е извършена през 1988 (Penry et Dean 1990). Оттогава стимулацията на вагусовия нерв се прилага като допълнително лечение при пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия, при които е невъзможна резекцията на епилептогенното огнище. Как се прилага тази стимулация у нас и какъв клиничен опит вече имаме. По темата говорим с невролога доц. Петя Димова от Университетска болница “Св. Иван Рилски”.

Интервюто е част от информационната кампания за резистентна епилепсия „След хапчето“ на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, Портал на пациента и с подкрепата на УМБАЛ „Св.Ив.Рилски“.

- Доц. Димова, страшна диагноза ли е, когато чуем думата епилепсия днес?

- Трябва да се знае, че епилепсията не е едно заболяване, защото има много различни видове епилепсии. Има такива, които са най-общо с малка продължителност, след което минават спонтанно, дори без лечение. И такива, които започват в ранна възраст и поради генетични причини или други тежки мозъчни увреждания продължават цял живот.

- Епилепсията се проявява най-често при деца до 10 г. или при хора, които са вече в третата възраст. Защо?

- Болестта наистина започва най-често в детска възраст, като честотата започва да спада към 10-годишна възраст. Следващият пик на изява е в късна зряла и старческа възраст, когато има настъпили мозъчни увреждания от друг произход – съдов, например исхемичен, дегенеративен и прочие, които съпътстват стареенето на организма, вкл. и на мозъка, т.е. нормални процеси с напредването на възрастта.

- Разполагаме ли в България с най-съвременните и ефективни лекарства, които се прилагат при епилепсия?

- В България разполагаме с по-голямата част от наличните в света нови медикаменти, но далеч не с всички. Има някои, които все още не са регистрирани и не са достъпни, както и такива, за които дори можем да кажем, че са животоспасяващи, използват се отдавна и не са скъпи, но никога не са били налични в България.

- Всяка смяна на антиепилептично лекарство ли крие риск. И как действате, когато трябва да смените медикамент на пациент?

- Не можем да кажем, че всяка смяна на медикамент крие риск, но трябва да се има предвид, че смяната може да доведе до увеличаване на пристъпите. Защо?  Първо, защото може да се избере грешно лекарство. Второ, има привикване на нервната система към даден медикамент, дори и да не действа на 100%. И когато се преодолява тази толерантност с друг медикамент, може да настъпи влошаване.

- Нека да си поговорим за вагус-нерв- стимулацията (ВНС). Какво трябва да знаят пациентите?

- Това е стимулатор на вагусовия (или на български блуждаещия) нерв. Този нерв е един от най-важните в човешкото тяло, защото има много и разнообразни, жизнено-важни функции. При тази стимулация на нерва - от периферията към мозъка - се влияе на различни механизми, свързани с дейността на главния мозък. В случая на ВНС при епилепсия се цели да се намалят тези абнормни импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Този стимулатор се употребява в света от много години. У нас се имплантира за първи път през 2013 г., когато влезе в списъка на Здравната каса за приложение при деца. В момента имаме около 25 пациенти, които са с такъв стимулатор. Преди около три години се постигна реимбурсиране от Здравната каса и при възрастни пациенти, които могат да се възползват. Като цяло е доста скъп и няма как пациентите да си го позволят сами.

- Казахте, че у нас имаме около 25 пациенти. Как се повлияват, след като им бъде поставено устройството?

- При по-голямата част – както показват и наблюденията в света, има подобрение. Трябва да споменем, че говорим за случаи, при които имаме наистина тежки епилепсии, при които освен че лекарствата не помагат - което се наблюдава при около 30% от хората с епилепсия, не е възможно да бъде извършена и епилептична хирургия. Всъщност, хирургията на епилепсията е единствената лечебна процедура, т.е. води до излекуване на пациентите. Когато имаме пациенти, които не са подходящи за лечебна процедура, каквато е хирургичната, а от друга страна вече медикаментите не им влияят достатъчно добре, те са подходящи за ВНС.

- Но все пак, за да им бъде предложен и поставено ВНС, от какво зависи?

- Прави се това, което е утвърдено по света като стандарт. Пациентът трябва да бъде доказано рефрактерен към лекарствата - поне две, а обикновено повече от тях, самостоятелно или в комбинация не действат. Задължително се провеждат изследвания, така че да се отхвърли хирургичното лечение като възможност при пациента и тогава се обсъжда вагус-нерв стимулатор като възможна алатернатива.

- Значи у нас вече имаме над 10 години клиничен опит. Какво показва той?

- Споменах вече, че у нас пациентите не са много - около 25 човека (деца и възрастни). Сравнявайки с огромния брой хора на запад с имплантирани устройства, нашата група е много малка, но резултатите са сходни с тези по света. Тоест, този вид терапия води при около 50% от пациентите до 50% намаление на пристъпите, което за някои много тежки епилепсии е съществено постижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични падания или честите епилептични статуси бъдат намалени наполовина, това означава, че има голямо облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство. Това води и до намаляване на броя на хоспитализациите, съответно и до по-малки разходи за здравната система. Има и пациенти, при които стимулаторът няма толкова съществен ефект върху тежестта на пристъпите, но те пък посочват други благоприятни ефекти – намаляват страничните ефекти от лекарствата, чувстват се по-бодри, по-адекватни, по-работоспособни, а това в значителна степен подобрява техния всекидневен живот. А това е целта на всяко лечение – да се подобри максимално живота на пациента.