При регламентирано доплащане гражданинът ще е отговорен за здравето си

Посипвам си главата с пепел, че не направихме вноската 12%, заяви медикът

Ние имаме достатъчно пациенти, защото се движим по три основни принципа, които са гаранция за успеха. На първо място това е добрата материална база като сграда, оборудване, системи, техонологично ниво, което да е конкурентно на останалите на пазара. Трябва да има много добри водещи специалисти, но най-важното е това, което ще кажа на трето място – трябва да има такава организация, в която основният фокус е върху пациента. Ако концентрираме всичко в една дума, това е „доверие“. Така започна презентацията си д-р Иван Колчаков, член на ръководството на УМБАЛ "Софиямед", по време на конференцията "Иновации и добри практики в здравния сектор", която се проведе днес.

"Завършил съм медицина по времето на социализма, започнах да работя тогава и мога да правя сравнение с тогавашните времена и как променихме България в областта на здравеопазването. 1990 г. бях участник във възстановителния събор на Лекарския съюз. И го казвам, защото не е вярно твърдението, че някоя политическа сила е сменила системата. Казвам го като аз, който бях начело на политическата сила тогава – бях главен секретар и зам.-председател на СДС. 1998 г., когато започна смяната на системата, изнесох основния доклад за смяната на Семашко с Бисмарков модел“, продължи д-р Колчаков. Той подчерта, че началото е било поставено от БЛС и точно Лекарският съюз е създал целия пакет закони, с които е била сменена системата.

Той даде за пример в областта на частното здравеопазване Пазарджик, като нарече града „българският маркеттаун в здравеопазването“. „В Пазарджик беше основано първото частно здравно заведение през 1991 г. През 1993 г. стана първия град с две частни здравни заведения – второто го основах аз с немски капитали. 1994 г. там се извърши първата приватизация на публично здравно заведение от община Пазарджик. 2000 г. при новото законодателство общината приватизира първата поликлиника в България. 2001 г. приватизирахме и стоматологичната поликлиника и приключихме т.нар. здравна реформа. И тъй като ни стана скучно в Пазарджик, инвазирахме в Пловдив, София и цялата страна“, разказа д-р Колчаков. По думите му примерът е, за да покаже какъв огромен потенциал има в частния сектор.

„Ясно е, че в нашите болници няма и не може и да има публични средства като инвестиция от държавата. Ние работим със Здравната каса и нашите пациенти. Бихте си помислили, че съм либертарианец и върл почитател на пазара, но това не е така. Аз съм социал-демократ и съм гласувал забранителния списък за приватизация на 67 лечебни заведения – областните болници, университетските болници и специализираните болници. Т.е. тези държавни заведения, въпреки пазарната конюктура, не могат да фалират“, уточни той.

Д-р Колчаков обаче подчерта, че от днешна гледна точка имаме пропуснати възможности в няколко направления. „Първото е изграждането на структурата на здравната система. Днес говорим за промяна на модела, но когато направихме закона през 1998 г. там беше предвидено да има НЗОК и допълнително доброволно здравно осигуряване, чрез здравни фондове. Те бяха закрити, т.е. държавата отстъпи от френско-скандинавския модел, при който има задължително здравно осигуряване 80% и 20% доплащане. Голямата грешка на държавата беше, че за един дълъг период каза – нашата Здравна каса плаща всичко, 100%, което не е вярно“, категорично заяви той.  

„Когато доплащането е регламентирано, гражданинът е отговорен за своето здраве, защото е съпричастен. Още повече, въвеждат се в доплащането една мощна система на още играчи – застрахователи и осигурители, които са незаменим коректив и партньор на Здравната каса в предотвратяване на измамите. Виждате, че в момента нашата Здравна каса има колосален проблем с плащанията в Европа. Как тя може да контролира едно здравно заведение и хилядите българи, които се лекуват в Европа, когато не може да контролира ефективно в страната? Това може да се случи, ако се вкарат в играта големи международни играчи. На второ място се вкарва допълнителен ресурс. А ние сме отишли в другата крайност – на квазипазарна джунгла, защото когато гражданите трябва да плащат 50% от лекарствата и лечението си, се оказва, че 1 млн. българи годишно имат отказ от здравеопазване, защото не могат да си позволят достъп до съвременна и качествена диагностика и лечение. Същевременно имаме най-достъпното здравеопазване като система в Европа. Ето ситуация, при която аз, бившият политик, ще си посипя главата с пепел, защото носим огромни отговорности“, каза още д-р Колчаков.

Той отбеляза и стъпките, които не са били направени преди 20 години и които са довели до днешните проблеми. „Когато правехме дизайна на българската система, ние взехме най-добрите модели, които работят в Европа с тяхно финансиране и финансиране от Световната банка. Нашият модел беше следният – в Германия месечната задължителна вноска беше 13% тогава, ние решихме в България да е 12%. Моята политическа сила обаче тогава реши, че е много рисково политически да натоварим гражданите с 12% вноска и решихме да е само 6%, която по-късно стана 8%. С тези пари тогава щеше да бъде финансиран само извънболничният сектор. Заради липса на кураж не направихме необходимото“, каза д-р Колчаков.

Той подчерта, че липсата на финансиране води до проблема с голямото количество болници. „Изходът е посочен – в малките градчета многопрофилната болница трябва да стане болница за долекуване, заедно с един медицински център, в който може да има има до десет легла, да правиш еднодневна хирургия и да посреща гостуващи специалисти. Тове е европейският модел“, каза още д-р Колчаков.