Депутатите от парламентарната здравна комисия приеха проекта на изменение на Закона за здравето, с който Националните планове за готовност и действие при епидемия или пандемия да бъдат записани в Закона. Проектът беше внесен от депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев в 45-то, 46-то и сега в 47-то Народно събрание. Предложението беше направено устно по време на днешното заседание на здравната комисия от д-р Симидчиев по време на второ четене на промените в Закона за здравето, с които се регламентират противоепидемичните мерки след края на извънредната епидемична обстановка.

„Трябва да има механизъм, с който парламентът да контролира този процес,

но същевременно не може да имат конкретика за всяка една пандемия, тъй като всяка е различна като характеристика, причинител и т.н.“, каза д-р Симидчиев.

Той аргументира предложението си, че промяната в закона единствено въвежда в правния мир документ, наречен Противоепидемичен план, като отговорност на министъра е да го създаде в рамките на 30 дни след обявяването на епидемия или пандемия, и чак след това този план става законов документ, който да бъде анализиран и да се следи дали се постигат параметрите в него или не.

„Целта е този план да влезе в правния мир и съответно всеки министър, който и да е той, да е задължен да го спазва за която и да било инфекция. Към сегашния момент говорим за коронавирус, но може да се появи, не дай си Боже, по-опасна инфекция, може да говорим за грип с тежко протичане, може да бъдат най-различни други инфекции. Министерството на здравеопазването има отговорността за стратегията на изпълнение на противоепидемичните мерки. Единственото, което искаме да направим, е да създадем възможността за юридически контрол върху спазването на плана, когато се въведе извънредна епидемична обстановка“, подчерта д-р Симидчиев.

„Това е предложение да се създаде рамка, с която да се каже

къде и най-вече доколко може да се въвеждат мерки от РЗИ“,

допълни председателят на здравната комисия доц. Антон Томов.

Според ГЕРБ и ДПС предложенията между първо и второ четене трябва да бъдат направени писмено и депутатите да имат поне ден, за да се запознаят с тях. Освен това предложенията на д-р Симидчиев противоречат на философията на предложените и приети на първо четене промени. Мнозинството обаче прие тълкуванието на правилника, според което устно направените предложения са допустими и могат да бъдат гласувани.

Вследствие на приетото предложение, депутатът от „Има такъв народ“ проф. Андрей Чорбанов оттегли предложенията на партията си, включително и текстовете, в които беше записано че противоепидемичните мерки не могат да включват задължителни ваксинационни кампании, задължителни тестове, носене на предпазни средства и всякаква форма на забранителни или разрешителни сертификати. Предложенията му обаче припознати от депутата от „Възраждане“ Елена Гунчева, които впоследствие депутатите отхвърлиха.

Мнозинството гласува против и предложенията на ДПС, с които се предлагаше да отпадне изцяло предвидената възможност след отмяната на обявено извънредно положение или обстановка и при въведени временни мерки,

директорът на районната здравноосигурителна каса да може да сключва договори с лечебни заведения, които не отговарят на условията

„Мерките след отмяна на извънредната епидемична обстановка са от общ характер и няма нужда от допълнително преструктуриране на болничната мрежа“, мотивират предложението си от партията. Не бяха приети и предложенията чрез Закон за здравето да бъде изменен и Законът за бюджета на НЗОК за 2022 г., за да се гарантира, че изплащането на допълнително възнаграждение на медиците се удължава с три месеца, както и предложението да остане императивен характер на текста от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, че по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след нейната отмяна НЗОК и Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, да подпишат анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане за работа при неблагоприятни условия.

Срещу тези предложения се обяви и Министерството на финансите. „Изразяваме резерви по направеното предложение от Мустафа Карадайъ, тъй като то не е съобразено с правилата на Закона за публичните финанси, в контекста на Закона за публичните финанси. В мотивите липсва информация за очакваните резултати и оценка на бюджетните ефекти на направеното предложение за удължаване на срока за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл.5, ал.1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. и предлагания императивен характер на нормата по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. По наше мнение

предлаганите промени водят до допълнителни финансови ангажименти за държавния бюджет,

респективно за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., което противоречи на правилата от Закона за публичните финанси“, каза представителят на МФ Жени Начева.