Проблемите в заплатите на медицинските специалисти са заради неизплатената надлимитна дейност

63 процента от лекарите са над 50-годишна възраст. Причините за това са комплексни, но една от тях е, че дълго време преди около десетина години приемът държавна поръчка на студенти по медицина беше драстично съкратен в сравнение с тези, които завършваха преди повече от 30-40 години. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров пред БНТ снощи.  

По думите му преди 10 ноември 1989 г. е имало големи курсове в Медицинските университети, за да се покрият нуждите на държавата, но веднага след демократичните промени рязко се свива приема, сега берем плодовете на това. „Към този факт трябва да прибавим тенденцията, че ние сме в ЕС и движението на хора и капитали и услуги е свободно, която е характерна за целия свят - изтичане на мозъци от по-бедни към по-богати страни“, допълни още д-р Маджаров.

Според председателя на БЛС обаче най-големият проблем за кадрите идва от извършената и отчетена, но незаплатена надлимитна дейност. „Четири години вече имаме един факт - лекувани хора повечето от тях докарани с линейки до болниците, извършена е много работа, похарчени са средства за лекарства, за консумативи. С една дума единствените, които не са получили своето възнаграждение за това са лекарите и специалистите по здравни грижи. Става въпрос за тази дейност, която беше обявявана за незаконна. Ние продължаваме да твърдим, че това е една от причините да имаме в момента толкова тежки проблеми по отношение на заплащането, особено на специалистите по здравни грижи. След два дни идва 11 септември, знаем, че за тогава е обявен протест от медицинските сестри. Ние винаги сме подкрепяли медицинските сестри, имаме различия по мястото и начина за това, което се протестира в момента. Факт е, че няма кой на жълтите павета да реши проблема със заплатите на медицинските сестри, те се определят от приходите на лечебните заведения. Единствените, които получават директно заплата от Министерство на здравеопазването са тези, които работят на пряко подчинение – лекари и медицински сестри от спешните центрове, или тези, които се финансират в детски ясли или училища“, обясни д-р Иван Маджаров.

По думите му решението на проблема е този факт да бъде признат. „Или трябва да се осигурят повече средства през НЗОК или някой трябва да излезе и да каже, че не може да се плати всичко, което предлага в момента нашата здравна система. Защото не бива да си кривим душата, ние предлагаме на българските граждани изключително високо ниво по отношение на технологии, лекарства, диагностика и лечение“, каза още той и уточни, че когато се подобри събираемостта събираемостта на здравните вноски, тогава може да се говори за повишаването им.

„Всички знаем, че в момента се отделя 4.3 процента от БВП за здравеопазване, а тези 8 процента, за които се говори, тези 4.3 процента се допълват от джоба на самите граждани, когато се разболеят“, каза той. „Доплащането на първо място трябва да носи характеристика на регламентирано и законно, за да може да даде старт на доброволното застраховане от страна на гражданите. Защото, когато се разболеем сме най-уязвими, тогава се налага да плащаме, а когато предварително знаем, че не всичко ще бъде безплатно всеки от нас, ще вземем информирано решение да се застраховаме допълнително“, допълни още д-р Маджаров.

Той допълни още, че механичното закриване на болници не е редно, но и механично задържане на болници, които не са рентабилни, също е грешна политика. „Според мен там трябва да се насочат усилията към преструктуриране на тези лечебни заведения, за да гарантираме на населението здравна помощ, а не сграда, която е изпразнена от съдържание“, каза д-р Иван Маджаров.