Проблемът е не, че има клинични пътеки, а въвеждането на бюджети в болниците

Смесили сме две системи – здравноосигурителни и държавно финансиране

Проблемът на здравната ни система в момента е в начина, по който е регулирана. Това каза здравният експерт д-р Димитър Петров по време на дискусията на конференцията „Достъп до лекарствена терапия – възможности и предизвикателства“, която се провежда днес.

„В края на 2003 г. бяхме готови да заменим клиничните пътеки с диагностично-свръзани групи, а през 2004 г. трябваше да е готова и здравната система. Тогава обаче вече беше готова и сметката.  И като видяхме колко ще са средствата, колко пари трябват отгоре, всичко се прекрати. Оттогава никой не смее да започне системата с диагностично-свързаните групи. Реално тя трябва да се започне наново, което ще отнеме две-три години и то при тези нива на възнагражденията, които бяха тогава“, разказа той.

„Проблемът не е, че има клинични пътеки, проблемът е въвеждането на бюджети в болничната помощ. Това е подход от държавно-регулираната система. Смесили сме две системи – здравноосигурителни и държавно финансиране. Доболничната помощ категорично стои на здравноосигурителен принцип, болничната вече почти на бюджетен принцип е отишла. Когато се объркат двете системи по този начин, се потенцират отрицателните им страни, а не положителните“, каза още д-р Петров.

По думите му ситуацията с лекарствата е в същото положение, но трябва да се върви към Оценка на здравните технологии (ОЗТ). „За да тръгнем към оценка на резултата, трябва да се създаде отделна институция, както е в другите държави, да получи собствена администрация – експерти и да започне наистина да върши тази работа. Действително излизат постоянно нови молекули, но много рядко се появяват революционни терапии. Когато се въвежда нова технология, никой не изчислява какви са косвените ползи за здравната система, а понякога те са по-големи отколкото преките. Например никой не може да изчисли, ако тръгнем към една програма за предотвратяване на инсултите, като стана с инвазивната кардиология, без да прекаляваме, както стана там, ако спасим хора и най-вече предотвратим инвалидизация, колко други косвени разходи спестяваме. Вместо да направим това, заочват други ефекти. Знаете ли, че НЗОК от догодина започва да плаща помощните средства? Очаквам някой ден да започнем да плащаме и храната в болниците. Постоянно се прехвърлят дейности, които са несвойствени за здравноосигурителната система“, каза д-р Петров.

Той беше категоричен, че по отношение на лекарствата - пътят е ОЗТ и то не само като научна дейност. „Ние трябва да приемем, че една оценка е консенсусна, защото интересите около един медикамент са много. Когато има едно ОЗТ всички ние приемаме – индустрията, регулаторите, платеца, пациентите, че това е обективния фактор“, допълни д-р Петров.

„И последният проблем, който искам да засегна е с редките болести. Ситуацията не може да продължава по този начин. При всички положения трябва да се направи един фонд, който да бъде финансиран от държавата. Касата може да родължи да бъде формалния платец, но докато това не стане, разходите не могат да се спрат в приемлив вид и винаги ще бъдат ограничавани за сметка на останалите. Касата може да си задържа разходите, ако не влизат тези нови медикаменти за редки заболявания“, завърши д-р Петров.