Променят Наредбата за специализациите в частта „санкции“

В резултат на мерките на правителството през 2018 г. детската смъртност е била най-ниска в цялата история на демографската статистика, казва министър Ананиев

От предвидените в раздел „Здравеопазване“ от Програмата за управление на правителството приоритети, цели и мерки за периода 2017-2021, до края на 2019 година са изпълнени 16 от мерките, изпълнението на 20 мерки е стартирало, но не е приключило, и голяма част от мерките се изпълняват ежегодно. Това заявява министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в отговор на въпрос на депутата от БСП Красимир Янков относно изпълнението на приоритетите на Правителството в сектора.  

Като една от изпълнените мерки, министърът посочва промяната в Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазване. „Наредбата се доказа като една успешна стъпка към по-добре функционираща система за специализация. Очертаха се обаче и някои проблеми, най-вече при обучението за придобиване на специалност „Обща медицина“ и обучението за придобиване на специалност от лекарите по дентална медицина. Бяха идентифицирани и някои аспекти в процеса на обучението, които могат да бъдат подобрени, както и липса на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти. В тази връзка беше разработена и през 2019 г. публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 с цел разрешаване на очертаните проблеми и подобряване на процеса по започване, провеждане и завършване на обучението за придобиване на специалност“, казва министър Ананиев.

„След публикуването на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата, - продължава министърът, - стартира ново обсъждане за възможни подобрения, свързани най-вече с предвидените санкции при неизпълнение на задължението на специализантите по клинични специалности, обучавани на места, финансирани от държавата, да работят за срок от три години в лечебно заведение, област или община, определени от министъра на здравеопазването.

В резултат на обсъжданията е разработен проект

на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1“, пише той.

По отношение на възможността общопракиткуващите лекари в труднодостъпните райони да получават допълнителни стимули, министърът заявява, че НЗОК ежегодно определя списък с практики, които получават допълнително финансиране за работа в неблагоприятни условия. „Критериите за определянето на едно населено място като практика с неблагоприятни условия на работа включват отдалеченост, трудна достъпност (пресечена местност, лоши пътища, високопланински условия), обслужван контингент и екологично замърсен район“, пише министърът.

Той отбелязва и утвърждаването на Националната здравна карта като инструмент за планиране на медицинските дейности, респективно на финансовите ресурси за тях, въз основа на реалните потребности на населението, поради което чрез нея се създават условия за устойчиво и дългосрочно балансиране на разходните отговорности на НЗОК и за засилване на бюджетната дисциплина.

„По отношение на извънболничната помощ, планираните в Национална здравна карта потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на системата за извънболнична помощ и разширяване на обхвата на предоставяните от тях медицински услуги. За гарантиране достъпа на населението до базови медицински услуги в първичната медицинска помощ е приложен подход, насочен

към универсална осигуреност на населението с базови медицински услуги

при оптимална численост на обслужваното от 1 лекар население. Потребностите от лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ са определени на база средни за страната показатели за осигуреност, покриваща обръщаемостта на населението към медицински услуги, заплащани от НЗОК, като в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ е извършена корекция за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Планирани са и потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната медицинска помощ.

По отношение на болничната медицинска помощ е определен броят на леглата по медицински дейности и нива на компетентност на съответните структури. При определяне на конкретните потребности е приложен принцип, гарантиращ равномерен и съответстващ на потребностите на населението дос тъп до всички нива на системата за болнична помощ.

Като елемент на Националната здравна карта е и картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите за спешна медицинска помощ, в т.ч. и техните райони на обслужване. При определяне на районите на обслужване на филиалите за спешна медицинска помощ е взето предвид възможно най-краткото време за достъп до и от съответното населено място, без оглед административното деление на областите“, уточнява министър Ананиев.

Министърът отбелязва, че в резултат на изпълнението на голяма част от мерките средната продължителност на живота у нас в периода 2016-2018 е 74.83 и се увеличава в сравнение с периода 2007-2009 - 73.43,

почти с година и половина,

но остава по-ниска от тази в ЕС - 80.9.

„Равнището на детската смъртност е с непрекъсваща тенденция на снижение и през 2018г. достига най-ниската в цялата история на демографската статистика в България стойност - 5.8%о. Въпреки това остава по-висока, отколкото в ЕС(3.6%о). Показателят за мъртвораждаемостта 6.1 96%о намалява спрямо предходната година и се запазва по-висок от средната стойност за ЕС (4.7%о). Майчината смъртност е намаляла и е 6.4 на хиляда през 2018 г., като съответният показател за ЕС е 5.0 на хиляда. Продължават да намаляват болестността и заболеваемостта от туберкулоза. През 2018 г. намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година. Броят на лицата с първично определена трайно намалена работослособност/вид и степен на увреждане над 16 год. възраст през последните години намалява, но през 2018 г. отново се е увеличил. През последните няколко години намалява броят на освидетелстваните деца до 16 г. възраст, с признати вид и степен на увреждане, като делът на децата с 71-90% е 21.2%, а с най-тежката степен над 90% са 14.3%. Увеличава се обхватът на децата и учениците с профилактични прегледи“, пише Кирил Ананиев в своя отговор.

Очаквайте подробности